В дъбовите гори на Странджа планина леки сутрешни мъгли обвиват подлеса, а листата блестят от мана.
Медоносните пчели събират това сладко, естествено вещество, за да произвеждат Странджански манов мед ЗНП — кафяв мед с леко горчив привкус.
Местните производители използват усъвършенствани с времето техники, за да гарантират, че естественият вкус и хранителни вещества на меда се запазват в крайния продукт.
Произход
Странджанският манов мед се добива в старите дъбови гори на Странджа планина.
Разположена на кръстопът между Европа и Азия, Странджа е заобиколена от Черно море, Егейско море и Мраморно море. През пролетта и лятото влажният морски въздух се спуска в региона и къпе горската повърхност в леки сутрешни мъгли.
Тези условия благоприятстват развитието на богато разнообразие от растения в уникални за Европа съчетания. Горската растителност силно наподобява понтийско-евксинската флора на Кавказ и Мала Азия. Сред видовете, които се срещат, са зелениката, странджанското (понтийско) бясно дърво, колхидският джел (Ilex colchica) и обикновеното усойниче (Echium), както и местни видове живовляк, повет, детелина и скална роза.
Произходът на много от тези видове може да се проследи до далечни времена, отпреди кватернера, който започва преди 2,6 милиона години. Ледената покривка, която често се е простирала в Северна и Източна Европа през този период, е свършвала малко преди Странджа. В резултат на това растения, които са били широко разпространени в Европа през терциера (преди 65—2,6 милиона години), са се запазили и до днес.
Сред тези видове, т.нар. терциерни реликти, са странджанско търилово великденче, странджанска (кавказка) боровинка и тамянка, както и някои видове дъб, като Quercus hartwissiana (известен като странджански дъб) и Quercus polycarpa (източен горун).
Поради своята екологична дълбочина и многообразие странджанският регион е признат за една от приоритетните за опазване територии в ЕС. В планината има няколко природни резервата и тя е включена в общоевропейската екологична мрежа от защитени природни местообитания „Натура 2000“.
Хората в странджанския регион живеят в хармония с природата. При наличието на канелени горски почви и жълтоземно-подзолисти почви е трудно да се развива широкомащабно земеделие, но дъбовите гори осигуряват достатъчно храна за медоносните пчели, поради което пчеларството е естествено занимание за местните общности. В покрайнините на странджанските гори са разположени пчелини, много от които включват традиционни тръвни и дънери с пчели от края на 19-ти век.
Уникалното природно наследство, свързано със Странджанския манов мед, бе признато от ЕС през 2019 г., когато наименованието на продукта бе регистрирано като защитено наименование за произход (ЗНП).
Производство
Странджанският манов мед в много голяма степен е продукт на природната среда. Производственият процес е неразривно свързан с взаимодействията между флората и фауната на горската екосистема.
Процесът започва сред листата на дъбовите гори, където малки насекоми, като например листни въшки и жълъдови хоботници, се хранят със съдържащи захар растителни сокове и отделят още по-сладко вещество, наречено мана.
Топлият морски климат в Странджа създава идеални условия за образуването на мана. Поради влажността в региона листата израстват големи и така се улеснява отделянето на влага от тях и се осигурява по-голяма повърхност, върху която насекомите да се хранят. Освен това поради леките мъгли, които обгръщат горите, капките сок и мана се задържат по-дълго върху листната маса. При по-голяма мъгла капките стават по-големи и падат от листата.
През месеците юни, юли и август дъбовата мана е основната паша на пчелите в странджанските гори, тъй като има малко цъфтящи нектароотделящи видове. След като пчелите съберат мана, те я превръщат в мед, който съхраняват в кошери по краищата на горите.
След като медът зрее достатъчно време в кошера, пчеларите изваждат пчелната пита и я поставят в центрофуга за мед. В това устройство пчелната пита се върти с голяма скорост, при което медът се отделя от восъчната структура посредством центробежна сила. След отделянето медът се филтрира, хомогенизира и избистря в контейнери (матуратори) минимум 24 часа.
Разфасоването, опаковането и етикетирането се извършват в чисти и подходящи за целта помещения, които са разположени в географския район, за да се гарантират качеството и проследимостта. Кристализиралият мед се втечнява чрез загряване до температура не повече от 42°C, която се достига в пчелния кошер по време на медосбора.
В сравнение с повечето видове нектарен мед Странджанският манов мед има наситен цвят и леко горчив вкус, които се дължат предимно на микрофлората в маната. Съставът на маната също така води до изобилие на микроелементи, като калий, магнезий и литий, както и до високо съдържание на антиоксиданти.
За повече информация
ЗНП Странджански манов мед — правни спецификации
