Борба с изменението на климата

Селското стопанство в ЕС и изменението на климата

Селското стопанство играе положителна и важна роля за смекчаване на последиците от изменението на климата — растителните култури, живите плетове и дърветата по земеделските земи улавят въглерод от атмосферата чрез фотосинтеза, а добре управляваните почви осигуряват съхранение на въглерода.

На селското стопанство обаче също така се падат 10 % (438 994 MtCO2e, 2017 г.) от общите емисии на парникови газове в ЕС, което го нарежда след секторите на енергетиката, транспорта, жилищното настаняване и търговията. Селскостопанските практики се свързват по-специално с два вида парникови газове:

• метан (CH4) — от храносмилателния процес на добитъка, управлението на оборския тор и отглеждането на ориз;
• диазотен оксид (N2O) — от земеделските почви, наторявани с органични и минерални азотни торове, и управлението на оборския тор.

Между 1990 г. и 2017 г. селскостопанският сектор в ЕС намали емисиите си на парникови газове с 19 %. Емисиите на метан, дължащи се на ентерична ферментация в храносмилателния тракт на едър рогат добитък, са намалели с 21 % за същия период.

Чрез общата селскостопанска политика (ОСП) Европейската комисия цели да гарантира, че селското стопанство допринася в голяма степен към политиките на ЕС в областта на климата.

Като част от Европейския зелен пакт в стратегията „От фермата до трапезата“ е очертана рамката за преход към устойчива продоволствена система, в която земеделските стопани могат да продължат да задоволяват хранителните потребности на обществото, като същевременно опазват климата. ОСП е основният инструмент за подпомагане на земеделските стопани в този преход.

Действия по ОСП

ОСП насърчава устойчивите селскостопански системи в ЕС, като дава възможност на земеделските стопани да:

• осигуряват безопасна, здравословна и устойчиво произведена храна за обществото;
• получават стабилен и справедлив доход, като се взема предвид пълният набор от обществени блага, които предоставят;
• опазват природните ресурси, да подобряват биологичното разнообразие и да допринасят за борбата с изменението на климата.

Чрез редица правила и мерки ОСП предоставя подкрепа за действия в областта на климата в селското и горското стопанство.

Кръстосано съответствие

Съгласно правилата за кръстосаното съответствие плащанията на всички бенефициери по ОСП са свързани с набор от законоустановени изисквания за управление (ЗИУ) и добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС). Правилата за кръстосано съответствие допринасят за опазване на природните ресурси, които са обект на нарастващ натиск в резултат от изменението на климата, а специфичните правила за опазване на почвите — като например изискването за минимална почвена покривка съгласно ДЗЕС 4 — допринасят за съхранението на въглерод.

Директни плащания за екологизиране

Съгласно действащите правила на ОСП земеделските стопани получават директни плащания за екологизиране, когато поддържат постоянно затревени площи, предприемат диверсификация на културите и заделят 5 % от обработваемата земя за екологично насочени площи (ЕНП).

Изискването за постоянно затревени площи може да спомогне за запазване на органичния въглерод в почвата, докато някои от вариантите за ЕНП — като синори, агролесовъдство и зелена покривка — също могат да допринесат за улавянето на въглерод.

Развитие на селските райони

Една от шестте приоритетни области на развитието на селските райони (т.нар. „втори стълб“ на ОСП) е „насърчаването на ефективното използване на ресурсите и подпомагането на прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в секторите на селското стопанство, храните и горското стопанство“. В своите програми за развитие на селските райони страните от ЕС могат да допринесат за тази приоритетна област чрез мерки, които:

• улесняват доставките и използването на енергия от възобновяеми енергийни източници;
• водят до намаляване на емисиите на парникови газове и амоняк от селското стопанство;
• стимулират съхраняването и улавянето на въглерод в сектора на селското и горското стопанство.

Държавите от ЕС могат да насочат редица мерки към действията в областта на климата и адаптирането, като например:

• мерките за агроекология и климат, съгласно които земеделските стопани могат да се ангажират с благоприятни за климата практики и системи за управление, като агроекология или агролесовъдство;
• инвестициите във физически активи, които могат да бъдат насочени към съоръжения за съхранение на оборски тор, намаляващи емисиите на амоняк;
• мерките за подпомагане на развитието и управлението на горите, които засилват важната роля на горите за улавянето на въглерод;
• мярка за управление на риска, която може да се използва за подкрепа на взаимоспомагателни фондове за неблагоприятни климатични явления;
• мерките за сътрудничество, трансфер на знания и консултантски услуги, които насърчават знанията и иновациите в областта на селскостопанските практики, свързани с климата.

Европейската мрежа за развитие на селските райони улеснява обмена на знания и сътрудничеството в областта на биоикономиката и действията в областта на климата в селските райони.

ОСП за периода 2023—2027 г.

ОСП за периода 2023—2027 г. влезе в сила на 1 януари 2023 г. С нея селското стопанство се привежда в по-голямо съответствие с амбициите на Европейския зелен пакт в областта на климата.

Конкретни цели на ОСП

Въз основа на предложенията на Комисията една от десетте конкретни цели на ОСП за периода 2023—2027 г. е съсредоточена върху смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, както и върху развитието на използването и доставянето в селското стопанство на устойчива енергия.

Стратегически планове по ОСП

В своите стратегически планове по ОСП държавите от ЕС могат да включат мерки за постигане на целите на ЕС в областта на климата, като насочат вниманието си към националните нужди и потенциал. Държавите разполагат с повече гъвкавост да разработват мерки, съобразени с местните и регионалните изисквания за адаптиране към изменението на климата, и се възползват от възможностите за намаляване на емисиите в своите селскостопански сектори.

Нова екологосъобразна архитектура

ОСП за периода 2023—2027 г. включва нова екологосъобразна архитектура, с която се увеличават възможностите за използване на благоприятни за климата земеделски практики. Така например по-голямата обвързаност с условия включва съществуващите изисквания, като например опазването на постоянно затревени площи, но в засилена и рационализирана форма. Тя включва и изисквания като опазването на торфищата и влажните зони. Освен това значителна част от бюджета на ОСП за периода 2023—2027 г. е предназначена за екосхеми за подкрепа на доброволни практики от страна на земеделските стопани, които допринасят за смекчаване на изменението на климата и намаляване на емисиите. През януари 2021 г. Комисията публикува примерен списък с екосхеми, включващ редица полезни за климата практики. Освен това чрез подкрепата за развитието на селските райони продължават да се финансират плащания за управление на земята, инвестиции, изграждане на знания, иновации и сътрудничество, свързани със смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него.

Мониторинг на напредъка

Чрез общата рамка за мониторинг и оценка Комисията събира данни по различни показатели, свързани със селското стопанство и изменението на климата. Порталът на Комисията за данни за хранително-вкусовата промишленост включва информационни табла с най-важните показатели за действията в областта на околната среда и климата, както и за изменението на климата и качеството на въздуха.

Освен това тази обща рамка улеснява извършването на редица оценки и външни проучвания, с които се измерват резултатите от ОСП. През юни 2021 г. Комисията публикува независима оценка на въздействието на ОСП върху изменението на климата и емисиите на парникови газове.

ОСП за периода 2023—2027 г. включва подсилена рамка за мониторинг и оценка на изпълнението, която допринася за по-голямата отчетност и за прехода към модел на изпълнение, основан на резултатите.

Знания, научни изследвания и иновации

Като финансира научните изследвания и иновациите, Комисията подкрепя разработването на модерни системи за селско и горско стопанство, които могат да допринесат за действията в областта на климата, като същевременно продължат да бъдат продуктивни и рентабилни. Например целта на мисията на „Хоризонт Европа“ за добро състояние на почвите е да се използва потенциалът на почвите за смекчаване на последиците от изменението на климата.

Чрез системата за съвети в селското стопанство се споделят нови знания и добри практики, което помага на земеделските стопани да прилагат подходящи решения за своите специфични нужди.

Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (ЕПИ-АГРИ) обединява целеви групи, оперативни групи, проекти, публикации и прояви за насърчаване на иновациите в областта на селското стопанство и изменението на климата. Приоритетните области включват съхранението на въглерод в земеделието, агролесовъдството, намаляването на емисиите в говедовъдството и използването на енергия от възобновяеми източници в стопанствата.

Правно основание

Кръстосаното съответствие се урежда от правилата относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика – Регламент (ЕС) № 1306/2013, Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 и Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014.

Правилата за директните плащания за екологизиране са определени в Регламент (ЕС) № 1307/2013, Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 641/2014.

Помощта на ЕС за развитие на селските райони се предоставя по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) — Регламент (ЕС) № 1305/2013.