Селското стопанство в ЕС и изменението на климата

Селското стопанство играе положителна и важна роля за смекчаване на последиците от изменението на климата — растителните култури, живите плетове и дърветата по земеделските земи улавят въглерод от атмосферата чрез фотосинтеза, а добре управляваните почви осигуряват съхранение на въглерода.

На селското стопанство обаче също така се падат 10 % (438 994 MtCO2e, 2017 г.) от общите емисии на парникови газове в ЕС, което го нарежда след секторите на енергетиката, транспорта, жилищното настаняване и търговията. Селскостопанските практики се свързват по-специално с два вида парникови газове:

• метан (CH4) — от храносмилателния процес на добитъка, управлението на оборския тор и отглеждането на ориз;
• диазотен оксид (N2O) — от земеделските почви, наторявани с органични и минерални азотни торове, и управлението на оборския тор.

Между 1990 г. и 2017 г. селскостопанският сектор в ЕС намали емисиите си на парникови газове с 19 %. Емисиите на метан, дължащи се на ентерична ферментация в храносмилателния тракт на едър рогат добитък, са намалели с 21 % за същия период.

Чрез общата селскостопанска политика (ОСП) Европейската комисия цели да гарантира, че селското стопанство допринася в голяма степен към политиките на ЕС в областта на климата.

Като част от Европейския зелен пакт в стратегията „От фермата до трапезата“ е очертана рамката за преход към устойчива продоволствена система, в която земеделските стопани могат да продължат да задоволяват хранителните потребности на обществото, като същевременно опазват климата. ОСП е основният инструмент за подпомагане на земеделските стопани в този преход.

Текущи действия по ОСП

С ОСП се насърчават устойчивите селскостопански системи в ЕС и се предоставя възможност на земеделските стопани да:

• осигуряват безопасна, здравословна и устойчиво произведена храна за обществото;
• получават стабилен и справедлив доход, като се взема предвид пълният набор от обществени блага, които те предоставят;
• опазват природните ресурси, да подобряват биологичното разнообразие и да допринасят за борбата с изменението на климата.

Чрез редица правила и мерки ОСП предоставя подкрепа за действия в областта на климата в селското и горското стопанство.

Кръстосано съответствие

Съгласно правилата за кръстосано съответствие плащанията на всички бенефициери по ОСП са свързани с набор от законоустановени изисквания за управление (ЗИУ) и добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС). Правилата за кръстосано съответствие допринасят за опазване на природните ресурси, които са обект на нарастващ натиск в резултат от изменението на климата, а специфичните правила за опазване на почвите — като например изискването за минимална почвена покривка съгласно ДЗЕС 4 — допринасят за съхранението на въглерод.

Директни плащания за екологизиране

Съгласно действащите правила на ОСП земеделските стопани получават директни плащания за екологизиране, когато поддържат постоянно затревени площи, предприемат диверсификация на културите и заделят 5 % от обработваемата земя за екологично насочени площи (ЕНП).

Изискването за постоянно затревени площи може да спомогне за запазване на органичния въглерод в почвата, докато някои от вариантите за ЕНП — като синори, агролесовъдство и зелена покривка — също могат да допринесат за улавянето на въглерод.

Развитие на селските райони

Една от шестте приоритетни области на развитието на селските райони (т.нар. „втори стълб“ на ОСП) е „насърчаването на ефективното използване на ресурсите и подпомагането на прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в секторите на селското стопанство, храните и горското стопанство“. В своите програми за развитие на селските райони страните от ЕС могат да допринесат за тази приоритетна област чрез мерки, които:

• улесняват доставките и използването на енергия от възобновяеми енергийни източници;
• водят до намаляване на емисиите на парникови газове и амоняк от селското стопанство;
• стимулират съхраняването и улавянето на въглерод в сектора на селското и горското стопанство.

Държавите от ЕС могат да насочат редица мерки към действията в областта на климата и адаптирането, като например:

• мерките за агроекология и климат, съгласно които земеделските стопани могат да се ангажират с благоприятни за климата практики и системи за управление, като агроекология или агролесовъдство;
• инвестициите във физически активи, които могат да бъдат насочени към съоръжения за съхранение на оборски тор, намаляващи емисиите на амоняк;
• мерките за подпомагане на развитието и управлението на горите, които засилват важната роля на горите за улавянето на въглерод;
• мярка за управление на риска, която може да се използва за подкрепа на взаимоспомагателни фондове за неблагоприятни климатични явления;
• мерките за сътрудничество, трансфер на знания и консултантски услуги, които насърчават знанията и иновациите в областта на селскостопанските практики, свързани с климата.

Европейската мрежа за развитие на селските райони улеснява обмена на знания и сътрудничеството в областта на биоикономиката и действията в областта на климата в селските райони.

Новата ОСП: 2023—2027 г.

Новата ОСП, която ще започне да се изпълнява през 2023 г., ще приведе селското стопанство в по-тясно съответствие с амбициите в областта на климата на Европейския зелен пакт.

Конкретни цели на ОСП

Въз основа на предложенията на Комисията една от деветте конкретни цели на новата ОСП ще се съсредоточи върху смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, както и върху развитието на използването и доставянето в селското стопанство на устойчива енергия.

Стратегически планове по ОСП

В своите стратегически планове по ОСП държавите от ЕС могат да включат мерки за постигане на целите на ЕС в областта на климата, като насочат вниманието си към националните нужди и потенциал. Държавите ще разполагат с повече гъвкавост да разработват мерки, съобразени с местните и регионалните изисквания за адаптиране към изменението на климата, и да се възползват от възможностите за намаляване на емисиите в своите селскостопански сектори.

Нова екологосъобразна архитектура

Новата ОСП ще включва нова екологосъобразна архитектура, с която ще се увеличат възможностите за благоприятно за климата земеделие. Така например по-голямата обвързаност с условия ще включва съществуващите изисквания, като например опазването на постоянно затревени площи, но в засилена и рационализирана форма. Тя ще включва и изисквания като опазването на торфищата и влажните зони. Освен това значителна част от бюджета на ОСП ще бъде предназначена за екосхеми за подкрепа на доброволни практики от страна на земеделските стопани, които допринасят за смекчаване на изменението на климата и намаляване на емисиите. През януари 2021 г. Комисията публикува примерен списък с екосхеми, включващ няколко полезни за климата практики. Освен това чрез подкрепата за развитието на селските райони ще продължат да се финансират плащания за управление на земята, инвестиции, изграждане на знания, иновации и сътрудничество, свързани със смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него.

Проследяване на напредъка

Чрез общата рамка за мониторинг и оценка Комисията събира данни по различни показатели, свързани със селското стопанство и изменението на климата. Порталът на Комисията за данни за хранително-вкусовата промишленост включва информационни табла с най-важните показатели за действията в областта на околната среда и климата, както и за изменението на климата и качеството на въздуха.

Освен това тази обща рамка улеснява извършването на редица оценки и външни проучвания, с които се измерват резултатите от ОСП. През юни 2021 г. Комисията публикува независима оценка на въздействието на ОСП върху изменението на климата и емисиите на парникови газове.

Новата ОСП ще включва засилена рамка за мониторинг и оценка на изпълнението, която ще допринесе за по-голямата отчетност и прехода към модел на изпълнение, основан на резултатите.

Знания, научни изследвания и иновации

Като финансира научните изследвания и иновациите Комисията подкрепя разработването на модерни системи за селско и горско стопанство, които могат да допринесат за действията в областта на климата, като същевременно продължат да бъдат продуктивни и рентабилни. Например целта на мисията на „Хоризонт Европа“ за добро състояние на почвите ще е да се използва потенциалът на почвите за смекчаване на последиците от изменението на климата.

Чрез системата за съвети в селското стопанство се споделят нови знания и добри практики, което помага на земеделските стопани да прилагат подходящи решения за своите специфични нужди.

Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (ЕПИ-АГРИ) обединява целеви групи, оперативни групи, проекти, публикации и прояви за насърчаване на иновациите в областта на селското стопанство и изменението на климата. Приоритетните области включват съхранението на въглерод в земеделието, агролесовъдството, намаляването на емисиите в говедовъдството и използването на енергия от възобновяеми източници в стопанствата.

Правно основание

Кръстосаното съответствие се урежда от правилата относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика — Регламент (ЕС) № 1306/2013, Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014, Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014.

Правилата за преките плащания за екологизиране са определени в Регламент ( ЕС) № 1307/2013, Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 641/2014.

Помощта на ЕС за развитие на селските райони се предоставя по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) — Регламент (ЕС) № 1305/2013.