ЗГУ Dresdner Christstollen е тестен сладкиш с мая, съдържащ плодове, ядки и подправки.
Традиционните пекари и сладкари изработват сладкишите на ръка, по рецепти, които съществуват от векове.
След като бъде изпечен и намазан с масло, продуктът се посипва с пудра захар за сладък и празничен завършек.
Произход
Историята на ЗГУ Dresdner Christstollen е изпъстрена с толкова цветни легенди, колкото и с факти. Някои вярват, че продуктът произхожда от състезание за печене, проведено от германски епископ през 1329 г. Други свързват името stollen, означаващо „тунел“ на немски език, с историята на добива на калай и сребро в района около Дрезден.
Със сигурност обаче се знае, че ЗГУ Dresdner Christstollen е свързано отдавна с коледните празници — още от средновековна Саксония. Името на известния коледен пазар на Дрезден — Dresdner Striezelmarkt — произлиза от думата strüzel или stroczel, обозначаваща обикновеното тесто с мая, което е в основата на сладкиша.
За първи път stollen се среща в писмени свидетелства през 1474 г., когато периодът преди Коледа е време на пости в католическа Германия. Продуктът се споменава в сметка от болницата Св. Вартоломей, където се описва като храна за пости, направена от брашно, мая и вода. Оскъдността на съставките е наложена от католическата църква, която през 1450 г. забранява печене с масло преди Коледа. В резултат на това пекарите могли да използват само олио, с което сладкишите ставали безвкусни.
Затова принц Ернст, курфюрст на Саксония, и брат му херцог Албрехт се обръщат към папа Николай V с молба на пекарите от Саксония да бъде разрешено да използват масло в сладкиша. Папата отказва. Необходими са четиридесет години и още четири различни папи, за да се получи разрешение от Рим. През 1490 г. папа Инокентий VIII изпраща своето „Маслено писмо“ — папски декрет, с който освобождава пекарите на сладкиша в Дрезден от забраната за използване на масло от 1450 г.
Оттогава сладкишът се радва на популярност като празнично лакомство. Към 1530 г. продуктът фигурира в архивите като Christstollen, което показва задълбочаване на връзката му с коледните празници. Тридесет години по-късно сред пекарите в Дрезден се появява традиция всяка година да подаряват на владетелите на Саксония празничен сладкиш. Веднъж осем майстори пекари и техните помощници организират шествие с 18-килограмов сладкиш из града, преди да го подарят на двореца.
Още по-голям сладкиш е поръчан през 1730 г. от Август Силния, курфюрст на Саксония, крал на Полша и Велик херцог на Литва. Саксонският владетел е домакин на военното изложение Zeithainer Lustlager и има нужда от десерт, с който да впечатли своите 24 000 гости. Около сто пекари и техните помощници обединяват сили, като смесват 3600 яйца, 326 гюма мляко и 1 тон брашно за създаване на огромен сладкиш от 1,8 тона.
Изложението от 1730 г. поставя началото на фестивала Stollen, който се провежда всяка година в Дрезден в деня преди втората неделя от коледния пост. Фестивалът се състои от шествие на артисти и пекари, които носят гигантски сладкиш по улиците на града. Патронът на фестивала е дрезденската Stollenmädchen — млада жена, избрана заради своите познания по този занаят.
Фестивалът се организира от Сдружението Stollen, включващо местни пекари и сладкари, които произвеждат ЗГУ Dresdner Christstollen. Доказателство за дълготрайната популярност и репутация на техния продукт са двата милиона сладкиша, които се продават всяка година по света.
През 2010 г. Европейският съюз призна отличителните качества и традиция на Dresdner Christstollen, като сертифицира продукта като защитено географско указание.
Производство
ЗГУ Dresdner Christstollen се произвежда в определен брой пекарни и сладкарски цехове, като всички се намират в град Дрезден и в дванадесет околни общини.
Отначало пекарите смесват пшенично брашно, мая и пълномаслено мляко в гъсто тесто. Тестото се разнообразява чрез добавяне на стафиди и захаросани портокалови или лимонови кори, както и сладки и горчиви бадеми и подправки. Въпреки че пекарите използват определени съставки и трябва да следват установени пропорции, много от тях добавят елементи от собствени традиционни рецепти, някои от които се предават още от средновековието.
Тестото се оставя да почине, след което се оформя ръчно. Пекарите разрязват и разкъсват тестото на парчета, които оформят и навиват на рула. По средата на рулото се прекарва нож, след което то се поставя в пещ върху плоска повърхност. Рулата никога не се поставят в калъпи или форми за печене, като по този начин се запазва формата им, получена на ръка. Рулата първо се пекат при средна температура за кратко, а после на ниска температура за по-дълго.
Щом се изпекат напълно и получат хубав кафяв цвят, рулата се изваждат от пещта, преди да бъдат покрити с масло и посипани с пудра захар. При разрязване кората се начупва, за да разкрие ценните сушени и захаросани плодове, смесени с бадеми и подправки, придаващи на рулото аромат и вкус.
Ароматът и вкусът на сладкиша се запазват благодарение на опаковането, което се прави веднага. Върху опаковката трябва да фигурира логото за защитено географско указание, както и „златният печат“ на сдружението Stollen, върху който е обозначен определеният на производителя номер и е изобразен Август Силния на кон — доказателство, че продуктът е произведен в съответствие с дългите традиции.