Едно от най-известните италиански вина — ЗНП Chianti — е прочуто по цял свят. Виното се съчетава обикновено с паста с доматен сос или може би дори с малко черен дроб и бакла, като неговият силен аромат става по-фин при отлежаването.
Цветът на виното със ЗНП Chianti е рубиненочервен, като с отлежаването той потъмнява и придобива гранатов оттенък. Сухият и хармоничен вкус на виното придобива кадифена мекота с течение на времето.
Произход
ЗНП Chianti произхожда от италианския регион Тоскана, в който лозите винаги са били част от пейзажа. В този район са намерени например вкаменелости от лози, датиращи от преди десет милиона години.
Първите следи от лозарство в региона датират от 8-ми век пр. Хр. по време на етруския период (от 8-ми до 3-ти век пр. Хр.). Още тогава тосканското вино е било ценено извън региона и се е изнасяло в Южна Италия и Галия (днешна Франция).
Виното със ЗНП Chianti се утвърждава постепенно от ранното Средновековие нататък. Хълмовете между градовете Флоренция и Сиена били познати като планините Кианти. Районът е известен със своето винопроизводство и в резултат от това трите основни села Кастелина, Гайоле и Рада сформират Lega del Chianti (Лигата на Кианти).
През 1716 г. великият херцог на Тоскана Косимо Медичи III за пръв път признава правно наименованието на вино Кианти, като решава, че то може да се използва само от производителите от селата от Lega del Chianti, Греве и техните околности.
Оттогава насам така очертаният район за производство на вино със ЗНП Chianti постепенно се е разширил и днес обхваща значителна част на Централна Тоскана, а именно провинциите Арецо, Флоренция, Прато, Пистоя, Пиза и Сиена. Този регион е правно признат за ЗНП Chianti, когато на 9 август 1967 г. получава италианско контролирано наименование за произход.
Производство
Специфичността на виното със ЗНП Chianti е свързано с климатичните и геоложките характеристики на региона, в който се произвежда. Идеалните условия за отглеждане на лозовите насаждения се дължат на топлия средиземноморски климат, идващ от Тиренско море, и на хълмистия релеф, който допринася за по-умерени температури. Надморската височина позволява запазване на баланса между захари и киселинност на гроздето поради големите температурни амплитуди през деня.
Сортовете лози, използвани за производството на вино със ЗНП Chianti, са предимно местни сортове. Така например 70 до 100 процента от гроздето, използвано за производството на вино Chianti, трябва да е от сорта Sangiovese N.
Лозите, които се използват за производство на вино със ЗНП Chianti, не могат да се отглеждат над 700 метра надморска височина и обикновено се намират на надморска височина между 200 и 400 метра. По отношение на лозарството не съществуват конкретни ограничения, при условие че специфичните характеристики на гроздето и лозите не са засегнати. Въпреки това хоризонталното отглеждане е строго забранено.
Днес съществуват различни видове ЗНП Chianti с различни методи за отлежаване и различни комбинации от сортове грозде, като например Chianti Superiore или Chianti Riserva. Въпреки това всички те трябва да бъдат произвеждани в определения регион на произход с местно грозде.
За повече информация
ЗНП Chianti – юридическо пояснение