Skip to main content
Лого на Европейската комисия
Agriculture and rural development

Селско стопанство в държавите, обхванати от процеса на разширяване

Статут на държавите, обхванати от процеса на разширяване

ЕС предостави перспектива за членство в Съюза на седем държави — шест от Западните Балкани и Турция, като те трябва да изпълняват критериите от Копенхаген, свързани с демокрацията, правата на човека и върховенството на закона, както и с наличието на функционираща пазарна икономика.

Страните се намират на различни етапи от процеса на присъединяване:

  • страните, които отговарят на критериите от Копенхаген, са получили статут на страни кандидатки от Европейския съвет. В момента такъв статут имат Албания, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Турция.
  • Страните, които все още не са изпълнили критериите от Копенхаген, се смятат за потенциални страни кандидатки. В момента такъв статут имат Босна и Херцеговина и Косово (това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово).

Страни кандидатки

Албания, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Турция са петте страни със статут на страни кандидатки.

Икономическо значение на селското стопанство (актуализирано през март 2019 г.)
АлбанияЧерна гораСеверна МакедонияСърбияТурция
Обща площ (в km​2​)28 75013 81225 71388 407783 562
Население (в млн.)2,80,62,17,278,7

Гъстота на населението (km2​)

9745,083,581,9100,4
БВП (в щатски долари)13 млрд.4,84 млрд.10,9 млрд.42,5 млрд.851,5 млрд.

БВП на глава от населението (в щатски долари)

432077825311590010 940
Процентен дял на селското стопанство в БВП22,982,97,57,5

Албания

Селското стопанство в Албания

Селското стопанство е един от основните сектори на албанската икономика, като на него се падат около 23 % от БВП на страната и близо 43 % от общата заетост.

Използваната земеделска площ е 1,18 млн. хектара, което представлява 40,5 % от сухоземната площ на страната. Половината от използваната земеделска площ е обработваема земя, 43 % са постоянно затревени площи, а 7 % — земя с трайни насаждения.

От 2003 г. насам селскостопанското производство се увеличава средно с 3-3,5 % годишно. Значително повишаване на добивите е регистрирано при гроздето, картофите, млякото от едър рогат добитък и кози, яйцата, плодовете и фуражните култури. В периода между 2000 г. и 2008 г. производството на плодове (включително грозде) се е увеличило със 70 %, животинската продукция — с 21 %, а обработваемите култури — с 10 % (въпреки че площите с пшеница са намалели значително). Производството на зеленчуци се е увеличило значително, особено в оранжерии.

Най-големите проблеми за селското стопанство в Албания са:

  • миграция от селските райони,
  • много малък размер на стопанствата (средно 1,2 хектара в сравнение с 14 хектара в ЕС),
  • неадекватно предлагане на продукцията на пазара,
  • недостатъчно развити напоителни и отводнителни системи,
  • ниско технологично равнище,
  • слаба организация на земеделските стопани и ниско равнище на развитие в преработвателната промишленост.

Информация по темата

Процесът на присъединяване на Албания като цяло

Търговия със селскостопански хранителни продукти между ЕС и Албания

Черна гора

Преговорите за присъединяване с Черна гора започнаха през юни 2012 г., като през декември 2016 г. беше отворена глава 11, свързана със селското стопанство и развитието на селските райони. Черна гора трябва да изпълни два критерия за затваряне: план за изпълнение за създаването на интегрирана система за администриране и контрол и план за изпълнение за създаване на разплащателна агенция.

Селското стопанство в Черна гора

Територията на Черна гора е 13 812 кв. км., което се равнява на 0,35 % от територията на ЕС. Земеделската земя е 38 % (517 000 хектара) от общата територия на страната. Черна гора, която има относително малка територия и средиземноморски климат, се отличава с доста разнообразно селско стопанство — отглеждане на маслини и цитрусови плодове в крайбрежните райони, на ранни сезонни зеленчуци и тютюн в централните части и екстензивно отглеждане на овце на север.

Средният размер на използваната земеделска площ на стопанство е 4,6 хектара, но е важно да се подчертае, че 72 % от земеделските стопанства са с площ 2 хектара или по-малко. В структурата на стопанствата преобладават малките семейни земеделски стопанства, които произвеждат основно за свое собствено потребление.

Селското стопанство е най-широко застъпената дейност на населението в селските райони — доходите на повече от 60 000 домакинства идват частично или изцяло от селското стопанство.

Информация по темата

Процесът на присъединяване на Черна гора като цяло

Търговия със селскостопански хранителни продукти между ЕС и Черна гора

Северна Македония

Селското стопанство в Северна Македония

Северна Македония е държава без излаз на море, със силно планински терен и пресечена от големи долини. Хълмистите и планинските райони представляват около 79 % от сухоземната територия, допълвани от равнини (19 %) и естествени езера (2 %).

От цялата територия на страната:

  • 1,261 милиона хектара или 50,1 % са земеделска земя (обработвана земя, постоянни пасища и поляни, земя, използвана за трайни насаждения, както и семейни градини);
  • 44,3 % са гори;
  • а около 4 % са води и други повърхности.

През 2013 г. обработваната земя е била около 509 000 хектара или близо 40 % от общата площ на земеделските земи. От общата площ на обработваната земя 81 % са обработваеми земи и градини, 3 % — овощни градини, 4 % — лозя, а поляните са 11 %.

Теренът на страната е основно хълмист и планински; съчетанието от континентален и субсредиземноморски климат, отличаващо се с дълги и топли лета и кратки, относително меки зими, както и плодородните почви, предоставят отлични условия за производство на редица хранителни продукти.

Структурата на селскостопанския сектор се характеризира с малки семейни земеделски стопанства, собствени или наети, като те са силно фрагментирани на малки парцели. Държавните земеделски стопанства по принцип са много по-големи.

По-голямата част от брутната селскостопанска продукция (около 70 %) се състои от производството на селскостопански култури, като пшеницата и зеленчуците са основен фактор. В производството на зеленчуци преобладават картофите, доматите и пиперките, като Северна Македония е нетен износител на преработени зеленчуци. Други важни селскостопански продукти са плодовете, зърнените култури, тютюнът и гроздето — както за производство на вино, така и за директна консумация. Значението на животновъдството е по-малко, като производството на млечни продукти и на краве мляко доминират в този подсектор.

Делът на селското стопанство в БВП е близо 10 %, като остава относително стабилен. Както в много държави от Западните Балкани, почти половината от населението живее в селските райони. По официални данни почти една пета от работната сила е заета в селското стопанство. Селското стопанство винаги е играло ролята на буфер по отношение на социално-икономическите и структурните промени в промишлеността и в други сектори на икономиката.

Хранително-вкусовата промишленост винаги е била от голямо значение за Северна Македония. През последните 10 години на приватизация индустрията преживя политически промени и трудности в адаптирането към пазарната икономика. През последните години положението се подобри, като бе възприет по-силно ориентиран към пазара подход.

Отношения между ЕС и Северна Македония

Северна Македония беше първата страна от региона, която подписа споразумението за стабилизиране и асоцииране през 2001 г. Страната подаде заявление за членство в ЕС на 22 март 2004 г. В края на 2009 г. Комисията прецени, че страната е достигнала достатъчна степен на съответствие с критериите за членство и направи препоръка за започване на преговори, която бе повторена през следващите години.

Като страна кандидатка Северна Македония има право да участва в петте компонента на подпомагането по ИПП, включително в компонента „Развитие на селските райони“ — Инструмент за предприсъединителна помощ за развитието на селските райони (IPARD). В програмата IPARD подробно са посочени целите за сектора на селското стопанство и са описани мерките за тяхното постигане.

Информация по темата

Процесът на присъединяване на Северна Македония като цяло

Търговия със селскостопански хранителни продукти между ЕС и Северна Македония

Сърбия

Преговорите за присъединяване със Сърбия започнаха през януари 2014 г. Преговорите по глава 11 — селско стопанство и развитие на селските райони, все още не са започнали.

Селското стопанство в Сърбия

Използваната земеделска площ в Сърбия е 3,44 милиона хектара, което представлява 43 % от територията на страната. Земята се използва основно за обработваеми площи (73 %), следват постоянно затревени площи и трайни насаждения. Страната се отличава с богати поземлени ресурси и благоприятен климат, като селското стопанство е много важен сектор на сръбската икономика.

Почти половината от общо 631 552 земеделски стопанства разполагат с по-малко от 2 хектара, като по този начин се използват само 8 % от площта. Теренът в Сърбия варира от равнини и низини във Войводина на север, където условията са благоприятни за отглеждане на зърнени култури и зеленчуци, до хълмистата централна част на Сърбия и високите планини по източната, западната и южната граница на страната, където условията са подходящи за отглеждане на овце и едър рогат добитък, както и за производство на плодове и вино.

Сърбия има значителни сравнителни предимства в областта на селското стопанство благодарение на изобилието от висококачествена земеделска земя, стратегическото местоположение по отношение на търговията и високото равнище на образованието.

Информация по темата

Процесът на присъединяване на Сърбия като цяло

Търговия със селскостопански хранителни продукти между ЕС и Сърбия

Турция

Селското стопанство в Турция

Селското стопанство е от ключово значение за Турция както от социална, така и от икономическа гледна точка. Около половината от общата сухоземна площ на Турция се използва за селско стопанство, което е малко над средното за ЕС равнище. Следователно с присъединяването на Турция към земеделската площ в ЕС ще се добавят около 39 милиона хектара (около 20 % от общата земеделска площ). През 2014 г. 21 % от работната сила е била заета в селското стопанство.

Структурата на земеделските стопанства в Турция показва известни сходства с някои от новите държави в ЕС. Според данните от преброяването през 2011 г. в Турция има приблизително 3 милиона земеделски стопанства (в сравнение с около 12 милиона в ЕС), като повечето от тях са семейни стопанства, в които се трудят членовете на семейството. Стопанствата са по-малки от средното за ЕС (6 хектара в сравнение със средно 13 хектара в ЕС).

Селскостопанска дейност за задоволяване на собствените потребности, както и тази с полупазарни цели, са важна характеристика на турското селско стопанство. Тези стопанства обикновено се отличават с ниска производителност на факторите на производство, като само малка част от продукцията се продава.

В сектора на обработваемите култури Турция е основен производител. През 2017 г. производството на зърнени култури в Турция (включително ориз) е било 36 милиона тона. Турция е крупен световен производител на ядки, по-специално лешници, на които е най-големият в света износител. Турция е много конкурентоспособна, що се отнася до съотношението цена/качество благодарение на своя климат и ниските разходи за труд.

По отношение на другите култури, Турция също е конкурентен производител (в ЕС и в световен мащаб) на някои бобови растения като нахут и леща, на памук, и в някои сегменти на качеството — на захар, тютюн и маслиново масло. Що се отнася до животните и животинските продукти, пазарът на Турция е силно защитен, като се налагат и ограничения върху вноса. Консумацията на месо на глава от населението в Турция е около една пета от средното за ЕС равнище, но за овчето месо тя е по-висока, отколкото в Съюза. Консумацията на краве мляко е наполовина на равнището в ЕС, а на яйца — малко по-ниска от тази в ЕС.

Информация по темата

Процесът на присъединяване на Турция като цяло

Търговия със селскостопански хранителни продукти между ЕС и Турция

Потенциални кандидати

Босна и Херцеговина и Косово имат статут на потенциални кандидати.

Икономическо значение на селското стопанство (последна актуализация през март 2019 г.)
Босна и ХерцеговинаКосово
Обща площ (km​2​)51 20910 908
Население (млн.)3,81,8
Гъстота на населението (km2​)75,1165
БВП (в щатски долари)17,3 млрд.7,2 млрд.
БВП на глава от населението (в щатски долари)50933900
Процентен дял на селското стопанство в БВП3,310

Босна и Херцеговина

Селското стопанство в Босна и Херцеговина

Селското стопанство е една от най-важните икономически дейности в Босна и Херцеговина. През 2016 г. земеделските земи в страната са били 2,2 млн. хектара при обща площ на страната от 5,113 млн. хектара. От тези 2,2 млн. хектара 1,6 млн. хектара са били обработваема земя, а 600 000 хектара — пасища.

Босна и Херцеговина е относително бедна на селскостопански ресурси страна: големи части от нея са планински райони (66 % от територията на Босна и Херцеговина се смятат за планински или хълмисти райони), а едва 20 % (приблизително 1 млн. хектара) са подходящи за интензивно земеделие. Наличието на множество затревени площи и планински пасища предполага потенциално предимство за животновъдството и производството на млечни продукти. Овощните градини и лозята заемат площ от около 100 000 хектара.

Структурата на селското стопанство се отличава с малки семейни стопанства, които до голяма степен произвеждат продукция за лично ползване – според оценки около 50 % от стопанствата разполагат с по-малко от 3 хектара.

В селскостопанското производство в Босна и Херцеговина преобладава производството на зърнени култури, а животновъдното производство е по-малко от една трета от общото производство. Лекото увеличение на неговия дял през последните години се дължи на повишаването на производството на краве мляко. Най-важният в икономически аспект подсектор на селското стопанство в страната е производството на зеленчуци. Значими са също производството на прясно краве мляко, царевица и картофи.

Отношения между ЕС и Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина участва в процеса на стабилизиране и асоцииране и е поела ангажимент да извърши необходимите политически, икономически и социални реформи, водещи до по-близки връзки с ЕС и евентуално бъдещо присъединяване.

Преговорите за споразумение за стабилизиране и асоцииране започнаха през ноември 2005 г. На 16 юни 2008 г. споразумението бе подписано, но влезе в сила едва през юни 2015 г.

ЕС е най-големият източник на финансова помощ за Босна и Херцеговина — 690 млн. евро по предприсъединителните фондове.

Информация по темата

Процесът на присъединяване на Босна и Херцеговина като цяло

Търговия със селскостопански хранителни продукти между ЕС и Босна и Херцеговина

Косово*

*Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244 (1999) на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.

Селското стопанство в Косово

Земеделските стопанства са много малки и предимно с полупазарни цели. Средната площ на семейните стопанства е 3,2 хектара, като 1,6 хектара от тях са обработваема земя, често раздробена на шест до осем парцела. 97 % от стопанствата разполагат с по-малко от 5 хектара, а по-малко от 1 % имат над 10 хектара.

Размерите на стадата също са малки. Повечето стопанства с добитък имат между 1 и 3 крави. Освен че е един от най-важните сектори на икономиката, селското стопанство осигурява и мрежа за социална закрила на голям брой бедни и възрастни хора, чийто поминък зависи от селскостопанската дейност за задоволяване на собствените потребности. Разходите за храна представляват голям дял от общите разходи на домакинствата.

Информация по темата

Процесът на присъединяване на Косово като цяло

Търговия със селскостопански хранителни продукти между ЕС и Косово

Прояви