Преглед
Памукът е обработваема култура, която се използва предимно за влакно. Памуковото семе, което остава след като памукът бъде омаганен, се използва за производството на масло за консумация от човека, както и на кюспе от маслодайни култури за фураж.
В момента памук се произвежда само в три държави от ЕС на площ от около 320 000 хектара. Гърция е основният производител на памук с дял от 80 % от площите с памук в Европа, следвана от Испания (основно регион Андалусия) с дял от 20 %. България произвежда памук на площ под 1000 хектара.
Въпреки че делът на памука в стойността на европейското селскостопанско производство е по-малко от 0,2 %, той има силно регионално значение в двете страни от ЕС, които са основни производители.
През 2018 г. производството на памук в ЕС се оценява на 340 000 тона, което представлява едва 1 % от производството в света.
През последните 10 години вносът на омаганен памук в Европа рязко намаля: от 870 000 тона през 2002 г. до 130 000 тона средно през последните 5 години. През същия период износът от ЕС се е запазил относително стабилен, колебаейки се около 250 000 тона годишно.
Пазарът на ЕС е напълно отворен, тъй като няма вносни мита или експортни субсидии за памука.
Политика на ЕС в областта на памука
Помощта за памука беше въведена през 1981 г. с присъединяването на Гърция към тогавашната Европейска общност. Оттогава европейската политика в областта на памука бе реформирана няколко пъти, като за последен път това стана през 2006 г.
Настоящият режим има за цел да се насърчи създаването на конкурентоспособен, устойчив и обусловен от пазара сектор на памука, като същевременно се запазват правните задължения за подкрепа на „производството на памук в регионите на Общността, където това е важно за икономиката на селското стопанство“.
Като всички останали земеделски стопани, производителите на памук имат право да получават необвързано с производството подпомагане на доходите (наричано кръстосано съответствие) за спазване на строги стандарти за опазване на околната среда, хуманно отношение към животните и безопасност на храните.
Освен това ЕС предоставя известно специално плащане за култури за памука, като то е ограничено до определена базова площ за всяка държава от Съюза. За да отговарят на условията, земеделските стопани трябва да отглеждат памук само на земя, където това е разрешено от съответната държава от ЕС, като използват разрешени сортове семена и спазват минимални изисквания за качество на реколтата от памук. Целта на това специално плащане за култури е да се предоставят гаранции срещу всякакъв риск от нарушаване на производството в регионите, в които се произвежда памук.
Всяка година максимум 302 000 хектара са допустими за обвързано с производството подпомагане. От тях 250 000 хектара са в Гърция, а 48 000 хектара — в Испания.
За да се помогне на сектора на памука в ЕС да стане икономически по-жизнеспособен, през 2009 г. беше въведена схема за преструктуриране, която предоставя възможност за подкрепа за закриване на съоръжения за памукопреработване, инвестиции в памукопреработвателната промишленост, участие на земеделски стопани в схеми за качество на памука и др.
Изпълнението на тези програми за преструктуриране със срокове от 4 или 8 години бе позволено, но без възможност за удължаване на тяхното времетраене. Средствата, налични по четиригодишните програми, бяха интегрирани в средствата на Съюза за мерки за развитие на селските райони от 2014 г. Наличните средства по осемгодишните програми бяха включени в националните тавани за подпомагане на доходите от 2017 г.
Правни основания
Действащото законодателство по отношение на памука включва Регламент (ЕС) № 1307/2013 за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика.
В Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1185 се определят правила за прилагане на Регламент (ЕС) № 1307/2013 и Регламент (ЕС) № 1308/2013 по отношение на уведомленията до Комисията относно информация и документи и за изменение и отмяна на няколко регламента на Комисията.
Наблюдение на пазара
Положението на пазара на памук се наблюдава в продължение на дълъг период от време, като се проследяват промените в производството, потреблението и запасите, както и в добива, вноса и износа на памук в ЕС.
Проучвания
През юли 2014 г. бе публикувана оценка на мерките на общата селскостопанска политика в сектора на памука, като целта бе да се измери ефектът от мерките, приложени след реформата от 2006 г. Оценката обхвана трите страни производителки — Гърция, Испания и България.
Основните заключения се отнасяха до въздействието върху:
- производството на неомаганен памук;
- приходите и регионалната икономика;
- структурите на икономиката;
- структурите на производството;
- сектора надолу по веригата;
- околната среда;
- ефикасността, целесъобразността и съгласуваността.