Ролята на Г-7
Г-7, преди това Г-8, възниква през 1973 г., а през 1975 г. е учредена като неформален форум, обединяващ правителствените ръководители и министри на водещите световни индустриални държави. Годишните срещи на върха на Г-7 постепенно се превърнаха в платформа за определяне на хода на многостранния диалог и формулиране на политическите отговори на глобалните предизвикателства. Форумът допълва ролята на Г-20, като се счита, че това е рамката за текуща координация на икономическата политика в световен мащаб.
През 1977 г. представители на тогавашната Европейска общност поставят началото на нейното участие на срещата на върха в Лондон. Ролята на ЕС се разширява с времето, като Съюзът постепенно се включва във всички политически дискусии в програмата, а от срещата на върха в Отава (1981 г.) нататък участва във всички работни сесии.
Европейският съюз е уникална наднационална организация, а не суверенна държава членка, оттам и наименованието Г-7 („Група на седемте“). По този начин ЕС не е „изброен“ като член и не поема ротационното председателство на Г-7.
Срещата на върха обединява лидерите на Европейския съюз и следните държави:
- Канада
- Франция
- Германия
- Италия
- Япония
- Обединено кралство
- Съединените американски щати.
Форумът може да определя глобалния дневен ред, тъй като решенията, взети от тези основни икономически сили, имат реално въздействие. Политическата посока, определена от тези лидери по даден политически въпрос, има ефект на „вълна“ за много други международни организации и институции.
Така решенията, взети в рамките на Г-7, не са правно обвързващи, но оказват силно политическо влияние.
Акцент върху световната продоволствена сигурност
Системните сътресения от пандемията от COVID-19 и руската агресия срещу Украйна ескалираха предизвикателствата, пред които е изправена световната хранително-вкусова система. Това засилва дългосрочния натиск върху световната продоволствена сигурност, особено поради изменението на климата и неблагоприятните последици от него, влошаването на състоянието на природните ресурси като земя, вода и биологично разнообразие, както и неустойчивото нарастване на населението и търсенето на храни, особено в уязвимите региони.
Като отчитат сериозността на тези предизвикателства, многостранни форуми като Г-7 връщат продоволствената сигурност на челно място в международния дневен ред. След отсъствие от половин десетилетие министрите на селското стопанство от Г-7 отново свикаха работна група по време на германското председателство през 2022 г., като съответно през март и май се проведоха две специални министерски срещи.
ЕС твърдо подкрепя трайното възстановяване на направлението на Г-7 в областта на селското стопанство като ключов форум за координиране на политическите усилия на развитите икономики в отговор както на непосредствените спешни ситуации, така и на дългосрочните цели за устойчива трансформация на селското стопанство.
Настоящи приоритети на Г-7 в областта на селското стопанство
Работните приоритети на направлението на Г-7 в областта на селското стопанство по време на германското председателство през 2022 г. бяха:
- Световна продоволствена сигурност
- Укрепване на устойчивите вериги на доставки на селскостопански продукти, които не водят до обезлесяване
- Възможности за улавяне на въглероден диоксид в земеделието
- Продължаващо намаляване на употребата на пестициди
- Опазване на климата
- Опазване на биологичното разнообразие.
Селското стопанство до 2016 г.
Повишаването на цените на храните през 2007—2008 г. извежда сигурността на селското стопанство и продоволствената сигурност на преден план в световната политическа програма. Подтикнати от тази ценова криза, министрите на земеделието от тогавашната група Г-8 (преди суспендирането на Русия от групата през 2014 г.) се срещат в Италия през 2009 г., за да разгледат начините за подобряване на сътрудничеството в областта на селското стопанство с развиващите се страни, по-специално с Африка.
На следващата среща на върха в Канада през 2010 г. лидерите на страните от Г-8 поемат ангажимент за 22 млрд. долара за инициативата за продоволствена сигурност от Акуила (AFSI), която да бъде осъществена за период от три години и в рамките на която да бъдат подпомогнати уязвимите страни да увеличат производството на храни. Европейският съюз поема най-големия ангажимент в размер на 3,8 млрд. долара и го изпълнява.
Оттогава селското стопанство и продоволствената сигурност играят важна роля на срещите на високо равнище, като например в Япония през 2016 г., когато министрите на земеделието от страните от Г-7 изтъкват сред ключовите приоритети:
- повече правомощия за земеделските стопани — мотивирани, умели и предприемчиви земеделски стопани чрез насърчаване на трансфера на знания при доброволни и взаимно приемливи условия; прилагане на тези прехвърлени знания на място и в професионалното обучение; и чрез улесняване на достъпа до ИКТ, прецизно земеделие и иновациите в областта на селското стопанство;
- повишаване на възможностите за жените и младите хора в селскостопанския сектор чрез насърчаване на активното участие на жените и младежите в собствеността на земеделските стопанства, управление на стопанството, маркетинг и други селскостопански дейности и свързани с хранително-вкусовата промишленост дейности, както и чрез подобряване на равния достъп до земя и други активи, така че да се подобрят доходите и средствата за живот;
- разширяване на участието на земеделските стопани във веригите за създаване на стойност при храните.
Въпреки че между 2017 г. и 2021 г. не е организирано отделно направление за селскостопанската работа, опасенията на селскостопанския сектор и търговията с хранително-вкусови продукти в света продължават да бъдат отразени в годишните декларации на лидерите на Г-7. Сред разгледаните теми е въздействието на изменението на климата върху селското стопанство и приноса на хранително-вкусовия сектор за устойчивото икономическо развитие.
Ключови дати
Последните и предстоящите ротации на председателството на Г-7 са както следва:
- САЩ — 2020 г.
- Обединено кралство — 2021 г.
- Германия — 2022 г.
- Япония — 2023 г.
- Италия — 2024 г.
