Г-20

Ролята на Г-20

След финансовата криза от 2008 г. световните лидери потърсиха многостранни решения и проведоха първата среща на лидерите на Г-20 във Вашингтон, окръг Колумбия. Заедно, на членовете на Г-20 се падат около 90 % от световния БВП, 80 % от световната търговия и две трети от световното население, както и около 60 % от цялата земеделска земя и близо 80 % от световната търговия със селскостопански продукти.

След 2008 г. членовете на Г-20 колективно решиха да стимулират своите икономики и да се въздържат от протекционистки мерки, като по този начин ускориха края на рецесията. Това показа, че само чрез съвместна работа „ключовите участници“ могат да се справят с предизвикателствата на бързо променящия се свят и да осигурят стабилност и приемственост в икономическите и финансовите системи, които са в основата на глобалната сигурност и просперитет.

Членовете на Г-20 са:

• Аржентина
• Австралия
• Бразилия
• Канада
• Китай
• Франция
• Германия
• Италия
• Индия
• Индонезия
• Япония
• Мексико
• Република Корея
• Русия
• Саудитска Арабия
• Южна Африка
• Турция
• Обединено кралство
• Съединени американски щати
• Европейски съюз.

ЕС в Г-20

Европейският съюз е пълноправен член на Г-20, заедно с три от своите държави членки: Франция, Германия и Италия. Испания е постоянен гост.

На срещите на върха на Г-20 ЕС се представлява от председателя на Европейската комисия и председателя на Европейския съвет.

ЕС, чието население е около 6 % от световното население, отстъпва само на Китай и Индия по отношение на броя на хората, които представлява на срещите на високо равнище на Г-20. ЕС е втората по големина икономическа сила в Г-20, като на него се падат 18,5 % от общия световен брутен вътрешен продукт, а първи са САЩ с 24 % от световния БВП.

Внимание към селското стопанство

Министрите на селското стопанство от Г-20 се срещат преди всяка годишна среща на върха, като в своя декларация посочват ключови теми, които след това се обсъждат на самата среща на върха. Сред често срещаните теми през последното десетилетие са ролята на иновациите (по-специално информационните и комуникационните технологии) в селското стопанство, опазването на почвите, устойчивото управление на водите, както и ефективната търговия със селскостопански продукти и инвестициите.

През последните години, особено с оглед на пандемията от COVID-19, на преден план излязоха следните области на политиката:

• устойчива трансформация на продоволствените системи;
• ориентиране към бъдещето на устойчивостта на регионалната и световната продоволствена сигурност по отношение както на временни сътресения, така и на дългосрочни предизвикателства, включително изменението на климата;
• борба със загубата и разхищението на храни;
• цифрови иновации в селското стопанство и по-добро използване на качествени данни в подкрепа на създаването на политики (например системата на Г-20 за информация относно селскостопанските пазари AMIS)
• подкрепа за Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и подхода „Едно здраве“ за предотвратяване на ескалацията на заплахи за здравето, като антимикробната резистентност;
• устойчива търговия, отговорни инвестиции и прозрачност на пазарите на селскостопански хранителни продукти.

Важни дати

Последните и предстоящите домакини на срещите на върха са, както следва:

• Саудитска Арабия — 2020 г.
• Италия — 2021 г.
• Индонезия — 2022 г.
• Индия — 2023 г.
• Бразилия — 2024 г.