Накратко за СТО
Световната търговска организация (СТО) е създадена през 1995 г., като тя е крайъгълният камък на една основана на правила многостранна система за търговия. СТО е организация, ръководена от членовете си, които са 164 (юли 2019 г.). Основните дейности на СТО са:
- многостранни търговски преговори за постепенно либерализиране на пазарите;
- определяне на основните законови правила за търговия под формата на споразумения;
- разрешаване на търговски спорове между членове;
- наблюдение на търговските политики на членовете.
Европейският съюз е член на СТО и с оглед на факта, че е най-големият търговски блок в света, играе ключова роля в организацията. Европейската комисия представлява ЕС, който води преговори от името на всички държави членки. ЕС активно подкрепя работата на СТО при изготвянето на многостранни правила и либерализирането на търговията, като се стреми към:
- поддържане на открити пазари и осигуряване на нови пазари за европейските предприятия;
- укрепване на многостранните правила и гарантиране на спазването им от останалите;
- насърчаване на устойчивото развитие в търговията.
Настоящите правила бяха договорени по време на Уругвайския кръг (1986—1994 г.), който доведе до сключването на Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация. Това споразумение всъщност представлява поредица от споразумения относно различни аспекти на правилата за търговия. Едно от тези споразумения е за преразглеждане на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1947 г., а също така има споразумения относно интелектуалната собственост, уреждането на спорове, техническите пречки пред търговията, санитарните и фитосанитарните правила, и по-специално селското стопанство.
Информация по темата
Уреждане на спорове
СТО осигурява механизъм за уреждане на спорове между членовете във връзка с изпълнението на споразуменията на организацията.
СТО и селското стопанство
Значението на селското стопанство в световната търговия доведе до сключване на специално споразумение в областта на селското стопанство, в което се уреждат националното подпомагане, конкуренцията при износа (по-специално субсидиите) и достъпът до пазара.
Споразумение за селското стопанство
Споразумението на СТО за селското стопанство има за цел установяването на „справедлива и пазарно ориентирана система за търговия със селскостопански продукти“. В него се определят правила, които важат за всички членове на СТО и имат за цел създаване на условия за съществено постепенно намаляване на подкрепата и защитата за селското стопанство. Споразумението беше част от резултатите, постигнати по време на Уругвайския кръг, като чрез него бе направена решителна крачка към засилване на пазарната ориентация в областта на селското стопанство в световен мащаб.
В допълнение към общите правила, които се прилагат за всички членове на СТО, споразумението съдържа и конкретни ангажименти, поети от отделните членове, включително по отношение на търговията със селскостопански продукти и подкрепата, както и по отношение на тарифите и тарифните квоти. Те са посочени в „списъци“.
Комитетът по селското стопанство наблюдава изпълнението на задълженията, произтичащи от споразумението. Всички членове на СТО са представени в комитета и могат да се консултират помежду си във връзка с прилагането на споразумението. Членовете на СТО уведомяват за изпълнението на своите ангажименти и отговарят на въпроси, отправени от други членове. Прегледът на уведомленията е част от основната отговорност на комитета — да упражнява надзор върху спазването от страна на членовете на техните ангажименти.
Национално подпомагане и „кутии“
Уругвайският кръг промени начина, по който правителствата могат да разработват национални политики в областта на селското стопанство. В споразумението за селското стопанство националното подпомагане за сектора е класифицирано в различни видове, често описвани като попадащи в различни „кутии“. Нарушаващите търговията мерки за подкрепа („оранжевата кутия“) подлежат на ограничения: ограничение de minimis се прилага за всички членове, а за някои членове се прилагат допълнителни суми (описани в СТО като „съвкупна мярка за подкрепа“ или „ангажименти за съвкупна мярка за подкрепа“) въз основа на разходите преди Уругвайския кръг. Другите видове подкрепа, които оказват минимално или никакво въздействие върху търговията или не водят до нарушаване на производството („зелена кутия“), както и някои програми за ограничаване на производството („синя кутия“), не подлежат на ограничения.
Достъп до пазара
В рамките на Уругвайския кръг на преговорите в областта на селското стопанство много нетарифни мерки бяха заменени с обикновени мита и бяха предоставени възможности за намаляване на митата. В замяна на това в споразумението за селското стопанство беше предвиден специален надзорен механизъм, който да позволи временни допълнителни мита върху вноса на някои селскостопански продукти при специални обстоятелства, като например внезапно нарастване на вноса (критичен обем) или спад на вносната цена под определена референтна цена (индикативна цена). Тридесет и осем членове на СТО, включително ЕС, имат право да прилагат специални защитни мерки, както е предвидено в техните списъци.
Конкуренция при износа
По силата на споразумението за селското стопанство използването на експортни субсидии и някои други мерки за износ бе ограничено. На министерската конференция в Найроби през декември 2015 г. обаче членовете на СТО отидоха много по-далеч и се договориха да премахнат експортните субсидии. Развитите страни трябваше да направят това незабавно (с преходни периоди до края на 2020 г.), развиващите се страни — до края на 2023 г., а най-слабо развитите страни — до края на 2030 г. Освен това с пакета от Найроби се налагат правила за експортните кредити и гаранциите за експортни кредити, международната продоволствена помощ и държавните търговски предприятия за износ на селскостопански продукти.
Информация по темата
Национално подпомагане — обяснение
Конкуренция при износа/субсидии — обяснение
Министерски конференции на СТО
Министерската конференция е най-висшият орган за вземане на решения в СТО. Всички членове на СТО, включително ЕС, могат да участват в конференциите, които обикновено се провеждат на всеки две години. През последните години две конференции доведоха до важни промени в търговията със селскостопански продукти.
- През 2013 г. в Бали бяха направени четири важни стъпки. Членовете постигнаха споразумение за временна „клауза за мир“ с оглед на намирането на постоянно решение във връзка с поддържането на публични резерви за целите на продоволствената сигурност. Те също така приеха декларация за максимално ограничаване на използването на всички форми на експортни субсидии и разшириха списъка на общите услуги в зелената кутия. Освен това беше прието решение, в което се предвижда по-голяма прозрачност по отношение на управлението на тарифните квоти, с механизми за квотите, които системно не се използват достатъчно.
- В Найроби през 2015 г. членовете на СТО продължиха работата, започната в Бали, като приеха решение за премахване на експортните субсидии за износ на селскостопански продукти и за въвеждане на правила за експортните кредити и гаранциите за експортни кредити, международната продоволствена помощ и държавните търговски предприятия за износ на селскостопански продукти. Те също така се договориха да продължат преговорите относно селското стопанство, публичните резерви за целите на продоволствената сигурност и достъпа до пазара, както и относно свързания с това специален надзорен механизъм за развиващите се страни.
12-ата министерска конференция се проведе от 12 до 17 юни 2022 г. в Женева, Швейцария, като беше отложена през 2020 г. заради пандемията от Covid-19. Заключителният пакет в областта на селското стопанство се състоеше от Министерска декларация относно спешните действия в отговор на продоволствената несигурност (WT/MIN (22)/28) и Министерско решение за освобождаване на закупуването на храни за хуманитарни цели от Световната продоволствена програма (СПП) от забрани или ограничения за износ (WT/MIN(22)/29). И двете декларации отговарят на исканията на международната общност за незабавни действия от страна на членовете на СТО за справяне с настоящите предизвикателства в областта на продоволствената сигурност.
Селското стопанство в ЕС
ЕС промени своята програма за подкрепа на селското стопанство, за да продължи да развива справедлива и прозрачна политика, основана на пазара. Този процес започна преди Уругвайския кръг и продължава до днес. В неговите рамки се насърчава използването на инструменти на политиката, с които в по-малка степен се нарушава търговията. Понастоящем по-голямата част от подкрепата за земеделските стопани се предоставя под формата на необвързани с производството директни плащания, без задължения за производство. Графиката по-долу показва промяната в политиката на ЕС от мерки от оранжевата кутия към мерки, които не нарушават търговията (от зелената кутия). На другите графики по-долу е показано развитието на политиките на други основни търговски партньори.
Промени по отношение на националното подпомагане в ЕС
Промени по отношение на националното подпомагане за други членове, за което е подадено уведомление
Преговори
Процедура
Настоящият кръг от преговори започна през ноември 2001 г. в Доха, Катар. Т. нар. кръг „Доха“ или Програмата за развитие от Доха имаше за цел по-нататъшно либерализиране на търговията, същевременно улеснявайки развиващите се страни да се интегрират в многостранната система на СТО. Въпреки усилията на ЕС преговорите в областта на селското стопанство са в застой. Промените в равнищата на икономическо развитие доведоха по-специално до нарастване на значението на някои развиващи се страни като основни износители и участници в търговията със селскостопански продукти. Преговорите са блокирани най-вече поради липсата на готовност от страна на някои членове на СТО да реформират своите селскостопански политики.
Въпреки това членовете на СТО продължават преговорите за реформа на търговията със селскостопански продукти. Това става на специални заседания на Комитета по селското стопанство с оглед представяне на предложения за Министерските конференции на СТО.
Приоритети на ЕС в преговорите за селското стопанство
ЕС ще продължи да насърчава многостранното и международното сътрудничество. СТО и основаната на правила и приобщаваща международна търговска система са от жизненоважно значение за продоволствената сигурност и развитието в света. По отношение на търговията със селскостопански продукти ЕС ще продължи да работи за една по-справедлива и по-прозрачна система. За трите стълба на споразумението за селското стопанство ЕС има следните приоритети:
Национално подпомагане: намаляването на нарушаващите търговията мерки е важна стъпка към по-справедлива система за търговия със селскостопански продукти. ЕС промени своята система за национално подпомагане, която в момента включва предимно мерки, които не водят до нарушаване на търговията. Това подобри функционирането на пазара на селскостопански стоки и търговията. ЕС ще продължи да настоява и другите членове да направят същото.
Достъп до пазара: достъпът до пазара на селскостопански продукти е неразделна част от световната търговска система. Подобряване на достъпа до пазара в рамките на СТО може да се постигне най-добре чрез приобщаващи и комплексни преговори, които обхващат достъпа до пазара и услугите както в областта на селското стопанство, така и извън нея. Въпросите, свързани с достъпа до пазара, са в основата на двустранните преговори за споразумения за свободна търговия.
Конкуренция при износ: ЕС счита, че по-нататъшните преговори следва да се основават на стъпките, предприети в Найроби, по-специално по отношение на допълнителните правила относно експортните кредити и гаранциите за експортни кредити, международната продоволствена помощ и държавните търговски предприятия за износ на селскостопански продукти.
