Разплащателни агенции в рамките на ОСП

Ролята на разплащателните агенции

Разплащателните агенции са ведомства или органи в държавите от ЕС и, когато е приложимо, в техни региони, които отговарят за управлението и контрола на разходите от двата фонда на общата селскостопанска политика (ОСП) — Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

Разплащателните агенции трябва да извършват плащания на бенефициерите и да предоставят достатъчно гаранции, че:

дадено заявление бива одобрено за плащане едва след извършването на достатъчен брой проверки с цел да се осигури спазването на правилата на ЕС¹;
плащанията са правилно и изцяло вписани в отчетите;
изискваните документи са подадени в определените срокове и в съответствие с правилата на ЕС.

Съгласно принципа на споделено управление, разплащателните агенции извършват плащания под надзора на Комисията. Всички елементи на системите за управление и контрол на разплащателните агенции подлежат на проверки и одити от страна на Комисията и сертифициращите органи в рамките на процеса на получаване на увереност.

¹_{включително правилата, определени в стратегическия план по ОСП, когато е уместно.}

Извършване на плащанията

Въпреки че дадена разплащателна агенция може да възлага някои аспекти от работата си на оправомощени органи, плащанията трябва да бъдат извършени директно от самата разплащателна агенция.

Накратко, плащанията се извършват по следния начин:

земеделски стопани и други потенциални бенефициери подават заявления за подкрепа от бюджета на ЕС, като използват съответната информация и онлайн платформи, предоставени от националните администрации;
след извършване на проверки разплащателната агенция плаща дължимите суми на бенефициерите и декларира тези суми пред Комисията;
след това Комисията възстановява съответните суми на държавите от ЕС — за ЕФГЗ това се прави на месечна основа, а в случая на ЕЗФРСР — на тримесечна основа;
всички разходи се записват в годишните отчети на разплащателните агенции и подлежат на допълнителни равнища на контрол, проверки и одит в рамките на процедурата на финансово уравняване на сметките.

Акредитиране на разплащателни агенции

Държавите от ЕС — чрез орган на министерско равнище — предоставят акредитация на разплащателна агенция, ако тя изпълнява определени минимални критерии, установени на равнище ЕС. Въпреки че държавите от ЕС могат да определят допълнителни критерии за акредитация, те трябва да спазват критериите, определени от Комисията, които се основават на рамката на COSO, както следва:

вътрешна среда
контролни дейности
информация и комуникация
дейности по мониторинг.

Националните органи — чрез операциите по одит и докладите, изготвени от сертифициращия орган и други органи, трябва постоянно да контролират дейностите на разплащателните агенции. Ако бъде установено, че дадена агенция не отговаря на критериите за акредитация, държавите от ЕС трябва да предприемат действия за отстраняване на недостатъците. Това може да включва поставяне на агенцията в изпитателен срок или отнемане на нейната акредитация. Ако дадена държава от ЕС не предприеме подходящи действия, Комисията може да наложи финансови корекции.

Държава от ЕС може да акредитира единна национална разплащателна агенция или редица регионални разплащателни агенции. Ако има повече от една акредитирана разплащателна агенция, трябва да бъде създаден координиращ орган, за да гарантира, че правилата на ЕС се прилагат по хармонизиран начин и да действа като звено за контакт с Комисията, по-специално за предаването на годишния доклад за качеството на изпълнението.

Декларация за управлението

В съответствие с критериите за акредитация, организационната структура и вътрешните системи за контрол на разплащателните агенции трябва да съответстват на редица принципи за вътрешен контрол, установени от Комисията.

Разплащателните агенции поддържат пълни и точни отчети за дейността си през финансовата година и ги представят на Комисията до 15 февруари на следващата година. Директорите на разплащателни агенции трябва да представят:

годишни отчети: пълни, точни и достоверни отчети за разходите, направени при изпълнение на задачите, поверени на разплащателната агенция, придружени от информацията, необходима за уравняването им от Комисията;
годишен доклад за качеството на изпълнението, в който се посочва основна качествена и количествена информация относно изпълнението на стратегическия план по ОСП и се показва, че разходите са извършени в съответствие с член 37 от Регламент (ЕС) 2021/2116;
годишно обобщение на окончателните одитни доклади и на извършените проверки;
декларация за управлението, която обхваща пълнотата, точността и достоверността на отчетите и информацията, както и правилното функциониране на съществуващите системи за управление.

Когато в дадена страна от ЕС са акредитирани няколко разплащателни агенции, годишният доклад за качеството на изпълнението ще бъде изготвен от координиращ орган и ще бъде изпратен заедно с декларация за управлението, свързана със съставянето на целия доклад

Точността на тези отчети след това се проверява от сертифициращия орган, а след това — и от Комисията в рамките на процедурата на уравняване на сметките.

Защита на финансовите интереси на Съюза

Защитата на финансовите интереси на Съюза е от фундаментално значение и е задължение на държавите от ЕС по силата на член 59 от Регламент (ЕС) 2021/2116.

Държавите от ЕС са длъжни да приемат всички законови, подзаконови и административни разпоредби и да предприемат всички други мерки, които са необходими за гарантиране на ефективна защита.

Тази цел трябва да бъде постигната чрез:

проверки на законността и редовността на операциите, финансирани от ЕФГЗ и ЕЗФРСР;
ефективни превантивни мерки срещу измами — чрез предотвратяване, откриване и коригиране на нередностите и измамите;
ефективни, пропорционални и възпиращи санкции в съответствие с правото на Съюза или националното право, както и
възстановяване на неправомерните плащания.

Защитата на финансовите интереси трябва да бъде осигурена и чрез създаването от държавите от ЕС на добре функциониращ набор от ефективни системи за управление и контрол.

Проверки

За всяка схема за подпомагане, финансирана от ЕФГЗ и ЕЗФРСР, разплащателните агенции прилагат система от строги проверки, за да установят дали правилата се спазват.

Системите за управление и контрол за всяка схема за подпомагане имат някои общи характеристики, а също така специални правила, адаптирани към спецификите на схемата. По принцип системите предвиждат системни проверки, които, между другото, са насочени към областите, където рискът от грешки е най-висок.

Разплащателните агенции управляват по-голямата част от плащанията и проверките чрез интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), представляваща набор от свързани бази данни, използван за оценяване на искания за плащане и проследяване на плащания. През финансовата 2022 г. ИСАК обхвана 79,7 % от общите разходи по ОСП. За интервенции по ИСАК държавите от ЕС трябва да създадат система за контрол и санкции и да извършват всяка година административни проверки на заявленията за подпомагане и исканията за плащане, за да установят тяхната законосъобразност и редовност. Тези проверки трябва да бъдат допълнени с проверки на място, които могат да се извършват дистанционно с помощта на технологии.

Освен това, когато става дума за разходи по ИСАК, съдържащата се в ИТ бази данни информация се използва за автоматични кръстосани проверки.

Както проверките от разстояние, така и проверките на място служат за установяване на спазването на всички приложими правила от бенефициерите. Естественият цикъл на селскостопанските дейности често е определящ за начина и времето на извършване на проверките. Така например много от проверките на място за проверка на условията за допустимост могат да се извършат само в определени периоди на годината. Мерките извън ИСАК също могат да бъдат подложени на проверки след плащането (последващи проверки), които се извършват от специален контролен орган (в случая на ЕФГЗ) или от самата разплащателна агенция (в случая на ЕЗФРСР).

Ако бъде установено сериозно неспазване от страна на бенефициер, могат да бъдат приложени възпиращи санкции.

Система за мониторинг на площта (СМП)

Системата за мониторинг на площта (СМП) е задължителна част от интегрираната система за администриране и контрол. Това е процедура за редовно и системно наблюдение, проследяване и оценяване на селскостопански дейности и практики в селскостопански райони, извършвано от спътник.

От 1 януари 2023 г. държавите от ЕС трябва да прилагат задължителната система за мониторинг на площта (СМП), която ще обхване свързани с даден район интервенции с оглед на предотвратяване на грешки и оценяване на изпълнението на политики, насочени към селскостопански дейности. Държавите от ЕС трябва да оценяват всяка година качеството на СМП и когато бъдат установени недостатъци, да предприемат подходящи корективни действия.

Правно основание

Регламент (ЕС) 2021/2116 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика [Член 9]

Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/128 на Комисията за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, проверките, обезпеченията и прозрачността

Делегиран регламент (ЕС) 2022/127 на Комисията за допълване на Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета с правила по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, обезпеченията и използването на еврото.