Почви и селско стопанство в ЕС

Земеделската земя представлява около 50 % от площта на ЕС, а селското стопанство е тясно свързано с доброто състояние на почвите. Почвите в ЕС обаче са изправени пред редица предизвикателства, включително ерозия, деградация и опустиняване, както и намаляване на органичните вещества и загуба на биологично разнообразие.

Много от проблемите, застрашаващи доброто състояние на почвите, са свързани със селското стопанство и натиска за посрещане на нарастващите потребности от храни, като например:

• влошаване и упадък, причинени от интензивни практики;
• уплътняване под въздействието на тежки машини и неподходящи агрономически практики за обработване на земята;
• щети върху биологичното разнообразие, причинени от монокултури и други практики на ползване и управление на земята;
• замърсяване с химикали (напр. пестициди, тежки метали, фармацевтични продукти, пластмаси и др.);
• изоставяне и липса на грижи за земите.

За да се справи с тези предизвикателства, ОСП гарантира, че селското стопанство е в съответствие с политиките на ЕС за опазване на почвите, както е посочено в настоящата тематична стратегия за опазване на почвите. Устойчивото управление на почвите е от съществено значение и за много стратегии и приоритети на Европейския зелен пакт, включително:

• стратегията „От фермата до трапезата“,
• плана за действие за нулево замърсяване,
• амбициите за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него,
• стратегията за биологичното разнообразие, с която също така бе обявена нова стратегия на ЕС за почвите за 2021 г.
• и новия план за действие в областта на биологичното производство.

Текущи действия по ОСП

Чрез различни правила и мерки ОСП има за цел да се запази ролята на почвите в устойчивите селскостопански системи в ЕС, като се даде възможност на земеделските стопани да:

• осигуряват безопасна, здравословна и устойчиво произведена храна за обществото;
• получават стабилен и справедлив доход, като се взема предвид пълният набор от обществени блага, които те предоставят;
• опазват природните ресурси, да подобряват биологичното разнообразие и да допринасят за борбата с изменението на климата.

Кръстосано съответствие

Съгласно правилата за кръстосано съответствие плащанията на всички бенефициери по ОСП са свързани с набор от законоустановени изисквания за управление (ЗИУ) и добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС). Правилата за кръстосано съответствие, които са от особено значение за почвите, включват:

• минимална почвена покривка (ДЗЕС 4);
• минимално управление на земята с цел ограничаване на ерозията (ДЗЕС 5);
• поддържане на органичните вещества в почвата (ДЗЕС 6).

Директни плащания за екологизиране

Съгласно настоящите правила на ОСП земеделските стопани трябва да спазват три задължителни практики, за да получават директни плащания за екологизиране. Всяка от тези практики е от полза за доброто състояние на почвите:

• диверсификация на културите: отглеждането на по-разнообразни култури прави почвите и екосистемите по-издръжливи;
• постоянно затревени площи: поддържат плодородието и органичния въглерод в почвата, предотвратяват ерозията и носят ползи за биологичното разнообразие чрез опазване на местообитанията;
• екологично насочени площи: благоприятните за почвата възможности включват угар, тераси, синори, агролесовъдство, междинни култури, зелена покривка и култури, които обогатяват почвата с азот.

От 2023 г. най-ефективните аспекти на директните плащания за екологизиране ще бъдат адаптирани и включени в реформираната ОСП. Директните плащания ще продължат да допринасят за постигането на целите в областта на околната среда и климата чрез новия инструмент „екосхеми“.

Развитие на селските райони

Развитието на селските райони (т.нар. „втори стълб“ на ОСП) включва специфична приоритетна област за почвите, предназначена за предотвратяване на ерозията и подобряване на управлението.

В програмите си за развитие на селските райони държавите от ЕС могат да допринесат за тази приоритетна област чрез мерки за агроекология и климат, в които земеделските стопани се ангажират с управленски практики, опазващи и подобряващи почвата.

Страните от ЕС могат да прилагат няколко други мерки за развитие на селските райони с цел насърчаване на устойчивото управление на почвите:

• мерките в подкрепа на биологичното земеделие спомагат за опазване на доброто състояние на почвите и биологичното разнообразие;
• мерките за подпомагане на развитието на горското стопанство са ефективни срещу ерозията на почвата;
• инвестиционните мерки могат да се използват за финансиране на машини за консервационна обработка — за свеждане до минимум на разграждането на почвата и за поддържане на високо ниво на почвена покривка през есента и зимата, като по този начин потенциално се ограничават емисиите на парникови газове, намалява се ерозията и се натрупват органични вещества в почвата;
• мерките в подкрепа на трансфера на знания, консултантските услуги и сътрудничеството могат да помогнат на земеделските стопани да се справят с различни заплахи за почвите — като ерозия, повишаване на киселинното съдържание или загуба на органични вещества — и да насърчат възприемането на устойчиви практики за управление на почвите, адаптирани към местните агроекологични и селскостопански условия.

Европейската мрежа за развитие на селските райони (ЕМРСР) също така улеснява обмена на идеи и добри практики чрез тематични области, свързани с ефективното използване на ресурсите и управлението на водите и почвите.

Новата ОСП: 2023—2027 г.

Новата ОСП, която трябва да започне да се прилага през 2023 г., ще включва по-силна подкрепа за почви в добро състояние в съответствие с целите на Европейския зелен пакт.

Специфична цел на ОСП

Съгласно предложенията на Комисията новата ОСП ще бъде изградена около девет конкретни цели. Устойчивото управление на почвите ще бъде ключов елемент на няколко цели, по-специално тези, които са насочени към ландшафта и биологичното разнообразие, природните ресурси и действията в областта на климата.

Стратегически планове по ОСП

В своите стратегически планове по ОСП държавите от ЕС ще разполагат с повече гъвкавост при разработването на интервенции за справяне с най-неотложните предизвикателства, пред които са изправени техните почви, като същевременно допринасят за общите цели на ЕС.

Нова екологосъобразна архитектура

Новата екологосъобразна архитектура на ОСП ще включва по-строги правила и ще предложи повече възможности за екологосъобразно земеделие. Например, значителна част от бюджета на ОСП ще бъде заделена за екосхеми, с които могат да се подкрепят доброволни практики, предприемани от земеделските стопани. През януари 2021 г. Комисията публикува примерен списък на екосхемите, включващ няколко практики, благоприятни за почвите.

Инструмент за устойчивост на земеделските стопанства за хранителните вещества

Новата ОСП включва използването на инструмента за устойчивост на земеделските стопанства за хранителните вещества (FaST). С инструмента ще се предоставят бързо съвети на земеделските стопани относно прилагането на торове, адаптирани към действителните изисквания на културите и гарантиране на спазването на съществуващото законодателство относно използването на торове. Новият инструмент ще ускори оптимизирането на използването на торове, като донесе както икономически, така и екологични ползи, и ще допринесе за цифровизацията на селското стопанство чрез повишаване на уменията на земеделските стопани при използването на цифрови инструменти.

Мониторинг на напредъка

Чрез общата рамка за мониторинг и оценка (ОРМО) Комисията събира широк набор от показатели за измерване на напредъка на ОСП при постигането на целите на политиката. Порталът на Комисията за данни за хранително-вкусовата промишленост включва информационно табло за почвите, в което са представени някои от най-важните показатели за почвите.

С ОРМО се предоставя също така рамка за оценки и външни проучвания. През ноември 2020 г. Комисията публикува независимо проучване на въздействието на ОСП върху устойчивото управление на почвите, проведено от Alliance Environement GEIE.

Съгласно предложенията на Комисията новата ОСП ще включва подобрена рамка за качество на изпълнението, мониторинг и оценка (PMEF), която ще улесни по-голямата отчетност и прехода към модел на изпълнение, основан на резултатите.

Знания, научни изследвания и иновации

Развиването на знания, научни изследвания и иновации ще бъде от съществено значение за увеличаване на възможностите за устойчиво управление на почвите.

Системата за съвети в селското стопанство (СССС) съветва земеделските стопани как да прилагат устойчиво управление на почвите в своите стопанства, да спазват правилата за опазване на почвите, да се възползват от подпомагането по линия на развитието на селските райони, а също и как да разпространяват знания за нови методи и технологии.

Научни изследвания и иновации

Комисията също така подкрепя научните изследвания и иновациите за по-добро разбиране на въздействието на селското и горското стопанство върху почвите, както и за разработване на нови техники и технологии, които могат да доведат до напредък в производствените системи за подобряване на почвата. По-специално, Комисията предлага нови подходи към научните изследвания и иновациите, в съчетание с образование, обучение, инвестиции и демонстриране на добри практики с използване на проекти „живи лаборатории“ и „фарове“, чрез мисията на „Хоризонт Европа“ „Пакт за почвите за Европа“.

Европейско партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост

Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (ЕПИ-АГРИ) продължава да бъде ключов инструмент на бъдещата ОСП за насърчаване на създаването, изпитването и разпространението на иновативни решения, постигнати чрез работата на оперативните групи. Тези оперативни групи свързват земеделски стопани, лесовъди, изследователи, консултанти, предприятия и НПО в областта на околната среда, за да работят заедно по иновативни проекти в селското стопанство и други дейности, свързани със земеделието и селските райони.

Научни изследвания в действие — цифровизация

Цифровизацията може да даде възможност на земеделските стопани да подобряват плодородието на почвата и да намаляват замърсяването, като подкрепя по-добри системи за управление. Например прецизното земеделие използва цифров мониторинг на местоположението за целенасоченото прилагане на хранителни вещества и пестициди, а сателитните системи за ориентиране дават възможност за използване на постоянни пътища, известни като „селско стопанство с контролирано използване на машини“ (CTF). Поради намаленото уплътняване на горния почвен слой съотношението между водата и въздуха в почвата се подобрява, което дава възможност за по-стабилни добиви през периоди на суша и обилни валежи.