Нелоялни търговски практики в хранителната верига

Какво представляват нелоялните търговски практики

Нелоялните търговски практики са практики между предприятия, които се отклоняват от етичното търговско поведение и са в разрез с принципите на добросъвестност и почтеност при сключването на сделки. Веригата за доставки на храни е уязвима по отношение на нелоялните търговски практики поради значителните дисбаланси между малките и големите оператори. Често земеделските стопани и малките оператори във веригата за доставки на храни не разполагат с достатъчно силна преговорна позиция, за да се защитят от нелоялните търговски практики.

Поради това Европейският съюз реши да подобри защитата на земеделските стопани, както и на малките и средните доставчици, и да въведе задължителни разпоредби, с които се забраняват определени нелоялни търговски практики.

Директива 2019/633 на ЕС относно нелоялните търговски практики във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти беше приета от Европейския парламент и Съвета на 17 април 2019 г. Държавите от ЕС трябваше да транспонират директивата в националното си законодателство до 1 май 2021 г. и да започнат да я прилагат шест месеца по-късно.

Това е част от по-широка програма за управление, която има за цел постигане на по-ефективна и по-справедлива верига за доставки на храни и която включва също така сътрудничество между производителите и мерки за повишаване на прозрачността на пазара.

Борба с нелоялните търговски практики

За да се подобри позицията на земеделските стопани и малките и средните предприятия във веригата за доставки на храни, ЕС прие законодателство, с което се забраняват 16 нелоялни търговски практики. В директивата се прави разграничение между „черни“ и „сиви“ практики. „Черните“ нелоялни търговски практики са забранени, независимо от обстоятелствата, а „сивите“ практики са разрешени, ако доставчикът и купувачът предварително се споразумеят за тях по ясен и недвусмислен начин.

Десет „черни“ нелоялни търговски практики

• Извършване на плащане за нетрайни селскостопански и хранителни продукти по-късно от 30 дни от договореното
• Извършване на плащане за други селскостопански и хранителни продукти по-късно от 60 дни от договореното
• Отказ от поръчки на нетрайни селскостопански и хранителни продукти с кратко предизвестие
• Едностранни промени в договора от страна на купувача
• Плащания, които не са свързани с конкретна сделка
• Прехвърляне на доставчика на риска от похабяване и бракуване
• Отказ на купувача да потвърди в писмен вид договор за доставка въпреки искане на доставчика
• Неправомерно използване на търговски тайни от страна на купувача
• Предприемане на ответни търговски действия от купувача
• Прехвърляне на разходи за разглеждане на жалби на клиенти към доставчика

Шест „сиви“ нелоялни търговски практики

Тези практики могат да бъдат използвани само ако предварително са договорени по ясен и недвусмислен начин.

• Връщане на непродадени продукти
• Плащане от доставчика за складиране, излагане и включване в продуктовата гама на негови продукти
• Плащане от доставчика за промоция
• Плащане от доставчика за предлагане на пазара
• Плащане от доставчика за реклама
• Плащане от доставчика за персонал на купувача, ангажиран с оборудване на помещения

Директивата предвижда минимална хармонизация във връзка с нелоялните търговски практики във всички държави от ЕС. Така ще се осигурят еднакви условия на конкуренция по отношение на тези практики, които бяха определени като най-проблематични.

Основни разпоредби на директивата

Защита на по-слабите доставчици от по-силните купувачи

Директивата предвижда защита на доставчиците в по-слаба позиция срещу купувачите в по-силна позиция, което включва всеки доставчик на селскостопански и хранителни продукти с оборот до 350 милиона евро, като има диференцирани нива на защита под този праг. Това обхваща земеделски стопани, организации на производители и дистрибутори под прага. Разпоредбите важат и за доставчици и купувачи, намиращи се извън ЕС, при условие че една от страните се намира в ЕС.

Транспониране на национално равнище

При транспонирането на директивата в националното си право държавите от ЕС могат да въведат по-строги мерки от тези в директивата и да надхвърлят нейния обхват. Те обаче нямат право да осигурят по-ниско ниво на защита от предвиденото в директивата.

През октомври 2021 г. Комисията публикува междинен доклад относно транспонирането и прилагането на директивата. Към декември 2022 г. всички държави от ЕС бяха транспонирали директивата в своето национално законодателство. Актуализираният доклад и свързаният с него работен документ на службите на Комисията, публикувани през април 2024 г., показват как 27-те държави членки са избрали да направят това.

Правоприлагащи органи

Всяка държава от ЕС е определила компетентен орган, който отговаря за прилагането на тези правила. Тези органи трябва да имат правомощия както за започване на разследвания, така и за налагане на глоби на оператори, които нарушават правилата.