Ирландското уиски е прочуто със своя приятен, мек и кадифен вкус, който създава леко, копринено усещане в устата.
Ирландското уиски (Irish whiskey GI) е една от най-старите спиртни напитки. То се дестилира в Ирландия от 6-и век. Цветът на напитката варира от бледозлатист до тъмнокехлибарен, а когато го пие, човек може да усети различни вкусове – от плодове и цветя до дърво и мед.
История и произход
Когато ирландските монаси въвеждат дестилираните спиртни напитки в Ирландия, те започват процес, който дава на света не само един от най-известните видове уиски, но и самото име на напитката. Първоначално всички видове дестилиран алкохол, дори тези, използвани за парфюми и лекарства, се наричат „Uisce Beatha“, което означава „вода на живота“, но в крайна сметка това наименование се превръща в синоним на напитката, която познаваме днес.
В началото ирландското уиски се произвежда в домашни условия, често скришом, за да се избегне плащането на високи данъци. Производството традиционно е съсредоточено на няколко места и е в малък мащаб. През 19-и век обаче се наблюдава огромно увеличение на количествата произвеждано уиски. Темповете на индустриализация са толкова бързи, че броят на работещите дестилерии в Ирландия се удвоява между 1827 и 1840 г.! За разлика от благоприятния 19-и век обаче, началото на 20-и век се оказва жестоко време за ирландските дестилерии.
Икономическите сътресения, предизвикани от Първата световна война, Великденското въстание и гражданската война нанасят тежки щети на промишлеността. Ирландското уиски понася още един удар след приемането на 18-ата поправка в конституцията на САЩ, с която се забранява продажбата на алкохол в САЩ (сух режим). Така изведнъж затваря най-големият пазар за износ на ирландско уиски, което нанася още щети на и без това отслабената индустрия.
Въпреки тези трудности ирландското уиски оцелява, а от 80-те години на миналия век се радва на непрекъснат възход. През 90-те години на миналия век вече има редица подписани международни споразумения, с които се признава уникалният характер на ирландското уиски, включително споразумението между ЕС и САЩ от 1994 г., с което използването на наименованието “ирландско уиски” се ограничава само до уискито, дестилирано на остров Ирландия. До 2013 г. са изнесени над 6,2 милиона 9-литрови каси в целия свят – ясен показател за високата репутация на ирландското уиски по света.
Производствен процес
Процесът на производство започва с цели зърна от житни култури – 100% ечемик при малцовото уиски и не по-малко от 30% ечемик при зърненото уиски. Зърната се смилат и след това се смесват с местна вода. Получената каша се нагрява, за да се извлекат захарите от зърното, и останалата след това мъст е готова за ферментация. Добавя се мая, която превръща захарите в мъстта в алкохол. Ферментиралата течност (т.нар. „wash“) е готова за дестилация.
При дестилацията на ирландско уиски се използват два отделни процеса – по-стария pot still метод (с използване на дестилационни казани) и column still метода (с използване на дестилационни колони). С първия метод се получава уиски с по-плътен вкус, а с втория – по-светло уиски.
По време на дестилацията ферментиралата течност преминава през процес на загряване, отделяне и и кондензация. В процеса има разлики в зависимост това дали се използва column still или pot still метод и дали уискито се дестилира два или три пъти, но независимо от метода, се изискват значителни умения, за да се изберат подходящите алкохолни съединения. Това е ключова част от производството на качествено уиски.
И накрая, уискито отлежава в складове на остров Ирландия в продължение на поне три години. Забраната за отлежаване на продукта извън Ирландия е толкова стриктна, че уискито не може да бъде изнасяно в своите бъчви, а трябва да бъде бутилирано или поставено в инертен съд, преди да напусне острова.