Разходи по ОСП

Тази графика показва как делът на разходите по общата селскостопанска политика (ОСП) в бюджета на ЕС се променя през годините. Той намалява през последните 40 години — от 65,5 % през 1981 г. на около 23,5 % през 2022 г. Тази тенденция се запазва и след последователните разширявания на ЕС.

Низходящата тенденция по отношение на дела на ОСП в разходите на ЕС се дължи главно на реформите на ОСП и нарастващия дял на други политики на ЕС в разходите на Съюза. По-големите намаления през 2021 г. и 2022 г. са свързани с допълнителните общи разходи на ЕС по линия на инструмента Next Generation EU.

^{Източник: разходи по ОСП: Европейска комисия, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ (финансов доклад); разходи на ЕС: Европейска комисия, ГД „Бюджет“}

Тази графика показва изменението на разходите по ОСП и промяната в политиката.

• През 1980-те години разходите по ОСП бяха предимно за ценово подпомагане чрез пазарни механизми (публични покупки, наричани още интервенции, и експортни субсидии) и се увеличиха към края на десетилетието поради наличието на селскостопански излишъци.
• В рамките на реформата на ОСП от 1992 г. подкрепата за пазарните цени беше намалена и заменена от подпомагане на производителите под формата на директни плащания. Разходите за мерки за развитие на селските райони също се увеличиха.
• Процесът на реформи продължи с Програма 2000. Политиката за развитие на селските райони беше въведена като втори стълб.
• С реформата от 2003 г. повечето директни плащания бяха отделени от текущото производство, тъй като се основаваха на предишните доходи на земеделските стопани. Разходите за развитие на селските райони продължиха да нарастват.
• С Прегледа на състоянието от 2008 г. курсът на реформата на ОСП беше продължен, като допълнително беше намалено подпомагането на пазара.
• С реформата от 2013 г. беше запазен ориентираният към пазара курс на реформи, като същевременно беше засилена връзката между необвързаното с производството директно подпомагане и мерките в областта на околната среда и климата.
• Въпреки последователните разширявания на ЕС общите разходи по ОСП като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) всъщност намаляха от 0,54 % през 1990-те години на 0,36 % през 2022 г. Напускането на Обединеното кралство доведе до относително увеличение до 0,38 % от БВП на ЕС през 2021 г.

^{Източници: разходи по ОСП: Европейска комисия, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ (финансов доклад); бюджет за 2023 г.: ГД „Бюджет“; БВП: Евростат. Годишни разходи по текущи цени
*2023 г: бюджетни суми}

Тази графика показва изменението на разходите по ОСП от 1980 г. насам.

• От 2015 г. насам директните плащания включват както задължителни, така и доброволни схеми, в зависимост от избора на държавите от ЕС.
• Защрихованите части в графиката показват акцента върху екологичната устойчивост. Те се отнасят до плащанията за екологизиране (2015—2022 г.) и екосхемите (2023 г.), както и до дела от средствата за развитие на селските райони, заделен за действия, свързани с околната среда и климата.
• Разходите за друго подпомагане на пазара през последните няколко години включват главно разходи за националните програми в лозаро-винарския сектор, организациите на производители в сектора на плодовете и зеленчуците, схемата за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко в училищата, популяризирането на селскостопански хранителни продукти и пчеларството.

^{Източници: разходи по ОСП през предишните години: Европейска комисия, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ (финансов доклад); Бюджет за 2023 г.: ГД „Бюджет“; БВП: Евростат и Global Insight
*2023 г: бюджетни суми}

Факторният доход от селскостопанска дейност представлява доход, получен от факторите, използвани в селскостопанското производство: 

• наетите/заетите производствени фактори (капитал, трудови възнаграждения и наеми на земя), както и
• собствените производствени фактори (собствен труд, капитал и земя).

Това понятие за доход е подходящо за оценка на въздействието на промените в равнището на публичното подпомагане (т.е. директните плащания) върху капацитета на земеделските стопани да възстановяват капитал и да плащат заплати и наеми, както и да получават възнаграждение за собствените си производствени фактори. Този показател за доходите позволява да се правят сравнения, тъй като дяловете на собствените и външните производствени фактори често се различават значително в отделните държави от ЕС.

Може да се отбележи следното:

• Много производители в ЕС са силно зависими от публичното подпомагане (напр. директни плащания, средства за развитие на селските райони). Средният за ЕС дял на директните плащания във факторния доход от селскостопанска дейност за периода 2017—2021 г. възлиза на 23 %. Зад това обаче се крият значителни разлики между държавите от ЕС, като стойността на този показател варира от 20 % или по-малко в Кипър, Италия, Малта, Нидерландия и Испания до над 40 % в Чехия, Естония, Латвия, Литва, Словакия и Швеция. Като се вземат предвид всички субсидии, общото подпомагане в ЕС на доходите от селскостопанска дейност достига средно 32 % от тези доходи в Съюза.
• Тези големи разлики по отношение на дела на публичното подпомагане в доходите от селскостопанска дейност отразяват настоящото разпределение на подпомагането в държавите от ЕС и се дължат предимно на разликите в структурата на земеделските стопанства в отделните страни. Това също така отразява специализацията на държавите от ЕС в различни сектори и разликите в конкурентоспособността на селското стопанство в рамките на Съюза.

<sup>Източници: разходи по ОСП: Европейска комисия, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ (финансов доклад)
* Тези държави членки са получили плащания по линия на Next Generation EU през 2021 г.</sup>