Торовете са от решаващо значение за растежа на културите, стабилността и качеството на добива. Земеделските стопани се нуждаят от надежден достъп до торове на достъпни цени.
В същото време Европа трябва да укрепи една по-устойчива, конкурентоспособна и кръгова вътрешна промишленост за производство на торове, за да намали стратегическите зависимости и да устои по-добре на бъдещи сътресения.
Планът за действие за торовете е насочен към гарантиране на финансовата достъпност, предвидимостта на доставките и устойчивостта на торовете за селскостопанското производство.
Защо торовете имат значение?
Минералните (неорганични) или биологичните (органични) торове осигуряват основни хранителни вещества за растенията, като азот (N), фосфор (P) и калий (K). Азотните торове по-специално играят жизненоважна роля за отглеждането на зърнени култури, зеленчуци и полски култури, като пряко подпомагат конкурентоспособността и самодостатъчността на селското стопанство в ЕС.
Торовете са стратегически ресурс за селското стопанство и производството на храни. След приемането на плана за действие за торовете Комисията публикува обобщение на добрите практики за подобряване на управлението на хранителните вещества. В настоящия преглед са представени основните действия, планирани в стратегическите планове по ОСП за постигането на тази цел.
Торовете са важни за селскостопанската производителност на ЕС
Селското стопанство в ЕС е силно зависимо от торовете, които осигуряват необходимите хранителни вещества, за да процъфтяват културите. При липсата на торове добивите от културите ще намалеят значително, което подчертава критичната необходимост от тези вещества в селскостопанското производство.
Увеличаването на разходите за торове засяга конкурентоспособността на земеделските стопани в ЕС
Разходите за торове представляват 7—8 % от общите разходи за материали за влагане в целия селскостопански сектор на ЕС, но много повече за някои сектори. Земеделските стопани се нуждаят от надежден достъп до торове на достъпни цени.
- Когато цените на торовете се повишат, земеделските стопани в ЕС обикновено не могат да начисляват по-високи цени, за да покрият допълнителните разходи, така че печалбите им намаляват. За да се справят с това, много земеделски стопани използват по-малко торове от необходимото, което води до по-ниски добиви от културите.
- С течение на времето по-високите разходи за материали за влагане оказват въздействие върху конкурентоспособността в сравнение с производителите с по-ниски разходи в други държави извън ЕС.
- От 2021 г. насам пазарът на торове в ЕС е изправен пред постоянна нестабилност.
- След руското нашествие в Украйна и последвалата енергийна криза от 2022 г. цените намаляха, но не се върнаха на равнищата отпреди COVID. Те нараснаха отново през 2025 г., утежнени през февруари 2026 г. от кризата в Близкия изток.
- През април 2026 г. общите цени на азотните торове са били със 71 % по-високи от средните за 2024 г.
- Финансовата достъпност на торовете (съотношението между цените на торовете и цените на зърнените култури) е на най-ниското си равнище от 2022 г. насам. Това отчасти се дължи на по-ниските цени на зърнените култури в сравнение с 2022 г.
Предизвикателства пред веригата на доставки
ЕС продължава да разчита на вноса на минерални торове и ключови суровини като урея и амоняк.
Това увеличава излагането на сектора на смущения на световния пазар и нестабилност на цените.
- Производството на торове в ЕС разчита в голяма степен на природния газ, който е както ключова суровина, така и важен енергиен източник за производството на азотни торове.
- Наличието на природен газ определя около 70% от разходите.
Какво се случи през 2026 г.?
Затварянето на Ормузкия проток през 2026 г. доведе до прекъсване на веригите на доставки на торове. Тази ситуация доведе до повишаване на цените на торовете и енергията и засегна наличността на ключови суровини за производството на торове в ЕС.
На Близкия изток се падат около 35 % от световния износ на азотни торове. Въпреки ограничената пряка зависимост на ЕС от региона (около 3 % от вноса на амоняк и между 1—2 % от вноса на азотни торове), торовете са световни стоки, така че смущенията тласкат цените нагоре. Прекъсванията в региона рискуват да затегнат предлагането в световен мащаб и да увеличат конкуренцията за алтернативни източници.
Трите цели на плана са:
Партньорство на ЕС за веригата за създаване на стойност в областта на торовете
- Обединяване на производителите на торове, земеделските стопани и държавите от ЕС.
- Гарантиране на наличността и финансовата достъпност на торовете, отгледани в домашни условия.
- Подобряване на предвидимостта за производителите и ползвателите и подкрепа за декарбонизацията.
- Предвидими доставки за земеделските стопани
- Предвидимо търсене на производители на торове
- Предвидими условия на политиката за инвестиции
- Незабавно облекчаване на ликвидността за земеделските стопани преди следващия производствен цикъл.
- Целенасочен пакет за ОСП, предоставен в рамките на настоящите стратегически планове по ОСП на държавите от ЕС, включително нова схема за ликвидност, по-голяма гъвкавост за авансови плащания и насърчаване на плащания за околната среда, които подобряват ефективността на наторяване и укрепват устойчивостта на земеделските стопанства, когато е необходимо.
- Насърчаване на земеделските стопани да използват екосхеми и консултантски услуги в областта на селското стопанство за подобряване на ефективността на управлението на хранителните вещества.
- Укрепване на производството в ЕС и насърчаване на диверсификацията на доставките с цел намаляване на зависимостта от суровини.
- Осигуряване на устойчиво управление на хранителните вещества чрез:
- ускоряване на прехода към декарбонизация, торове с ниско съдържание на изкопаеми горива и кръгови торове;
- подкрепа за разработването и навлизането на органични торове и алтернативи на конвенционалните неорганични торове, по-специално торове на биологична основа, чрез рециклиране на хранителни вещества, оползотворяване на фосфор и азот, пътища за производство на биометан и биогаз, оползотворяване на ферментационния продукт, микробни решения и други иновативни технологии.
- Преодоляване на регулаторните и пазарните пречки за създаване на по-интегриран единен пазар за неорганични торове и водещи пазари за торове на биологична основа и нисковъглеродни торове.
- Оценка на натрупването на запаси и други варианти за ключови торове и суровини, включително сезонни или минимални запаси, съвместно възлагане на обществени поръчки или други инструменти за повишаване на устойчивостта и стабилизиране на нестабилността на цените.
- Повишаване на прозрачността на пазара на торове чрез систематична рамка за докладване, интегрирана в Регламента за продуктите за наторяване.
- Засилване на мониторинга чрез Обсерваторията на пазара на торове като платформа за проучване на пазара, цени и запаси.
- Наблюдение на конкуренцията на пазара на торове в ЕС и прилагане на инструментите на правото в областта на конкуренцията, когато е целесъобразно.
Хронология
- 19 май 2026 г.
План за действие за торовете
- 29 април 2026 г.
Европейската комисия прие нова рамка за държавната помощ, за да даде възможност на държавите членки да подкрепят икономиката на ЕС в контекста на кризата в Близкия изток. Рамката се прилага и за земеделските стопани, за да се компенсират високите цени на торовете и горивата.
- април 2026 г.
Комисията беше домакин на диалог на високо равнище относно торовете, за да изслуша, обмени и проучи варианти на политиката с ключови участници по цялата верига. Резултатите от диалога бяха включени в плана за действие за торовете.
- февруари 2026 г.
Затварянето на Ормузкия проток доведе до допълнителни смущения във веригите на доставки.
- февруари 2026 г.
Комисията предложи временни безмитни тарифни квоти за няколко основни азотни торове и суровини за тяхното производство (амоняк, уреа).
- Края на 2025 г.
Комисията прие изключение от стандартните правила за изчисляване, за да намали въздействието на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) върху торовете.
- 2022
В началото на руската агресивна война срещу Украйна Комисията прие съобщение, в което представи широк набор от действия и насоки за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени земеделските стопани и промишлеността на ЕС, както и развиващите се държави.
